Сметките за ток за битовите потребители може да нараснат над шест пъти през следващата година. Това ще стане, ако изпълним поетите пред Брюксел ангажименти за преминаване на домакинствата на свободния пазар на електроенергия. Ангажимент за това е поет от последното редовно правителство и е записан в одобрения от Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
В частта за либерализация на пазара на дребно в ПВУ е записано, че ще бъде извършен “постепенен и поетапен преход към либерализиран пазар на електроенергия до 31 декември 2025 г., чрез постепенно премахване на регулираните цени за битови клиенти, в условията на либерализиран пазар на електроенергия на едро в два последователни етапа (през 2023 г. и 2025 г.) и прекратяване на определянето на енергийни квоти за доставка на регулиран пазар от КЕВР”.
Според енергийни експерти, това означава, че доставчикът на електрическа енергия на домакинствата, крайният снабдител, ще излезе на свободния пазар, а няма да купува ток на цена, която КЕВР определя.
Тоест цената на тока за бита ще бъде каквато е на свободния пазар, плюс дължимите такси за доставката и ДДС. Това представлява първият етап от либерализацията на пазара. На втория етап от либерализацията на пазара, от 2025 г. домакинствата ще могат сами да избират кой да им доставя електрическа енергия и ще могат да сменят доставчика си.
От 1 юли токът за бита поскъпна с около 3%, като дневната тарифа за “Електрохолд Продажби” АД е 0,11146 лв. за киловатчас, абонатите на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД плащат 0,10917 лв., а на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД - 0,11311 лв. за киловатчас. Всички тези цени са без ДДС и по принцип се определят за период от една година - трябва да важат до края на юни 2023 г. Това означава, че в момента най-високата цена за бита е 113 лв. за мегаватчас. Същевременно в четвъртък цената на електроенергията на Българската независима енергийна борса в пазарния сегмент “Ден напред” беше над 730 лв. за мегаватчас. Това означава, че ако сега битовите потребители са на свободния пазар, трябва да плащат над шест пъти по-високи сметки за ток. Ако сега едно домакинство през лятото плаща за ток по 80 лв. на месец, догодина ще трябва да плати 480 лв. През зимата, ако семейството се отоплява на ток и плаща по 200 лв. на месец, след либерализацията на пазара ще плаща над 1200 лв. на месец.
Тези сметки ще бъдат непосилни за по-голямата част от хората в страната. Затова при предишното правителство редица политици обясняваха, че трябва да има правила за определяне на “енергийна бедност”. И хората, които са енергийно бедни, за получават някакво подпомагане. Това обаче няма да реши проблема, защото в България не само бедните, а дори и хората със средни доходи не могат да си позволят да плащат месечни сметки за ток от 480 лв. през лятото и 1200 лв. през зимата.
Средната заплата за страната през юни е 1710 лв., което след данъци и осигуровки прави 1327 лв. Това означава, че ако в едно семейство и двамата родители да работят на средната заплата, половината от доходите им ще отиват само да ток, вода и телефон. Реално обаче дори за хора с доходи над средните плащането на тези сметки ще бъде убийствено за семейния им бюджет. И ако бъде въведено понятието “енергийна бедност” в него трябва да попадат дори и хора със заплати над 3 хил. лв. Защото в противен случай и хора с високи заплати няма да могат да изплащат кредитите си, ще фалират и домовете им може да бъдат отнети.
За да бъде осъществена либерализацията на пазара на ток, трябва да има решение на Народното събрание. Това е един от 22-та закона, в които трябва да бъдат направени промени, за да получим от ЕС средствата по Плава за възстановяване и устойчивост.
В Брюксел обсъждат въвеждането на таван на цената на газа, като 15 страни членки искат такъв таван да бъде въведен. Същевременно в Плана за възстановяване е записано, че домакинствата трябва да излязат на свободния пазар. А именно те са най-потърпевши от нарастващите цени, защото не могат едностранно да вдигнат заплатите си, както правят фирмите с предлаганите от тях стоки и услуги.
Заради високите цени на дървата за огрев и пелетите много семейства сложиха климатици, за да изкарат предстоящата зима. Може да се окаже обаче, че за отопление с климатик през следващата година ще щат в пъти повече, отколкото, ако използват пелети. Но какви ще са пазарните цени на тока през следващата година и точно от кога домакинствата ще минат на свободния пазар все още никой не може да каже, защото е необходим действащ парламент.
Една от обсъжданите възможности за облекчаване на удара на високите сметки за ток върху домакинствата е въвеждането на двутарифна цена на електрическата енергия. Идеята е, ако едно домакинство ползва малко електрическа енергия, тоест гасят крушките, да платиш по-ниската цена. А тези, които потребяват повече електроенергия да плащат повече.
Проблемът тук е, че много хора нямат топла вода и те отопляват на бойлер. Което означава, че ползват повече ток, но не може да се каже, че разхищават електроенергия и нямат нужда да плащат тока по ниската тарифа. Освен това в едно домакинство може да има повече хора, които потребяват повече електроенергия от техен съсед, който харчи по-малко просто защото живее сам. Ще бъде шок за домакинствата, ако се налага децата трябва да стоят на тъмно в стаята си вечер, за да се вмести семейството в ниската тарифа на тока.
