На 6 септември 1885 г. българският народ извършва едно от най-забележителните дела в своята нова история - Съединението на Северна и Южна България. Този ден, превърнал се в символ на националното единство, е официален празник в календара. 

Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война.

През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет /БТЦРК/, за да осъществи обединението на Княжество България с Източна Румелия. Учредяват се и комитети "Съединение".

През февруари 1885 г. начело на БТЦРК застава Захари Стоянов, който отчитайки
реалностите, взима решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг. На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики /Продан Тишков/ и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство, начело с Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Той пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България Георги Странски, информира БТА.

На 5 април 1886 г. в двореца "Топхане" в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция /24 октомври 1885 - 5 април 1886 г./ делегатите на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба. С нея се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България, осъществено на 6 септември 1885 г.

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I. Според историците Съединението определя съдбата на България за векове напред, информира Dariknews.bg.

Уроците на Съединението са актуални и днес. To стана факт, защото българският народ го искаше, защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение. И неслучайно Иван Вазов, който по най-точен начин чувстваше пулса на своя народ, каза, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило вече в душите на хората. Един от големите уроци на Съединението е, че политиците и държавниците по онова време бяха на висотата на своя народ, коментира БГНЕС.

------------------------------------------------------------------------------

Събитията:

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева, депутати, политици и управници присъстваха на тържествения молебен в Пловдив, отслужен от Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Николай по случай 126 години от Съединението на България. Църковният ритуал, който се състоя в катедралния храм „Успение на Св. Богородица", се извърши в присъствието на над 20 църковни служители. 

Тържествената заря-проверка започва довечера от 20.30 часа на пл. „Съединение". Слово ще произнесе председателят на Народното събрание Цецка Цачева. На празника ще присъстват президентът Георги Първанов, министри, представители на политическия, обществен и културен елит на страната.

С воински почести във Велико Търново бе отбелязана 126-та годишнина от Съединението. С официална церемония по издигането на националния трибагреник пред сградата на общината започнаха тържествата. Представителна част на Националния военен университет "Васил Левски" премина в тържествен марш по централната улица на града.

В рамките на празничната програма в изложбения комплекс "Рафаел Михайлов" ще бъде открито Първото национално биенале на рисунката. Тържествата ще завършат вечерта с аудио-визуалния спектакъл "Царевград Търнов- звук и светлина" , който може да бъде наблюдаван от площад "Цар Асен" пред крепостта Царевец.

Имаме кауза, която ни обединява, и само заедно можем да я постигнем. Това каза кметът на София Йорданка Фандъкова пред мавзолея-костница на княз Александър Първи Батенберг преди началото на честването в столицата на 126-та годишнина от Съединението на България.

Жив е заветът, че заедно сме по-силни и че Съединението прави силата, особено в трудни времена, когато всички сме длъжни да работим. Затова България да излезе от кризата и в същото време да се развива устойчиво и последователно.

С полагане на венци и цветя пред паметника на загиналите в Сръбско-българската война варненци отбелязаха 126 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил отслужи заупокойна молитва в памет на падналите за България. Преди това до паметната плоча на княз Александър Батенберг се проведе възпоменание за 6 септември. Под звуците на музика от представителния духов оркестър на Военноморските сили варненци се включиха в шествие до паметника на загиналите в Сръбско-българската война.

В отбелязването на празника се включиха областният управител Данчи Симеонов, депутати, представители на община Варна, командирът на ВМС контраадмирал Пламен Манушев и други.

Със заупокойна молитва и молебен за България шуменци отбелязаха в храм "Свети Три Светители" 126-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. По-късно бяха поднесени венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните шуменци на площад "Кристал"."Денят на Съединението е сред най-значимите дати в българската историческа памет. Този знаменателен политически акт е резултат на общото желание на нацията ни за единение и ясен знак, който България дава пред Европа за самостоятелно държавно съществуване", каза в словото си областният управител Димитър Александров.

Пред паметника венци бяха поднесени от областна управа, общинска администрация, депутати, шуменския гарнизон и военния факултет, политически сили, институции и организации.