Министерството на труда и социалната политика представи за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Срокът за консултацията е един месец, като проектът е придружен с мотиви и доклад за изготвена предварителна оценка на въздействието.

Измененията предвиждат подобряване на обмена до данни и регистри на служителите в системата на социалното подпомагане, както и облекчаване на някои рестриктивни санкционни разпоредби, свиващи достъпа до месечни помощи. Основната цел на проекта обаче е разширяване на обхвата на подпомагането и увеличаване на размера на подкрепата. За постигането на тази цел министерството предлага базата за определяне на помощите да бъде линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет, вместо т. нар. гарантиран минимален доход.

Въпреки че конкретните параметри за всеки отделен вид социална помощ, както и за определяне на потребностите за различните типове домакинства се определят в правилника за прилагане на закона, представената предварителна оценка на въздействието дава индикации, че броят на подпомаганите лица и семейства и размерите на подпомагането ще бъдат увеличени. Безспорно това е стъпка в правилната посока и ще реши поне частично дълго заобикаляни проблеми в усилията за намаляване на риска от бедност и социално изключване. Да припомним какво е състоянието към момента:

- Социалното подпомагане за хора с най-ниски доходи, или изобщо без доходи, има изключително ограничен обхват - към момента получатели на месечни помощи са около 1,2% от населението, докато по данни на НСИ под прага на бедността през 2020 г. са били 23,8% от населението на страната.

- В общ план, публичните ресурси, насочени към подпомагане на домакинствата с най-ниски доходи представляват едва 2% от общите разходи за социално подпомагане, предвидени в бюджета за 2022 г., за сметка на редица други инструменти за социални трансфери без подоходен тест или с много широк обхват. Цялостната архитектура на системата за социално осигуряване и социално подпомагане у нас не гарантира насочена и адекватна подкрепа, което логично води до ниска ефективност на трансферите за намаляване на бедността и неравенствата;

- В основата на тези проблеми е обвързването на подпомагането с т. нар. гарантиран минимален доход - величина, чийто размер се определя и изменя без нзакон за социалноикаква връзка с обективни критерии. Така например, през последните повече от 10 години ГМД почти не е променян. През 2009 г. ГМД е 65 лв. а след 2018 г. е фиксиран на сегашното си ниво - 75 лв. Докато през 2009 г. нивото на ГМД е над 27% от минималната работна заплата в страната, то през 2021 г. е вече едва 11,5%. Това естествено води до свиване както на броя на бенефициентите, така и на размера на изплащаната помощ (повече данни - в приложената оценка на въздействието). За разлика от това, линията на бедност се определя всяка година, стъпвайки на обективни данни на НСИ.

- Осигуряването на адекватна социална подкрепа на домакинствата в дълбока бедност е важен фактор за успеха на други политики с дългосрочно значение. Така например, включването и задържането на деца в училище е основен инструмент за увеличаване на възможностите за икономическа активност и трайно преодоляване на социалното изключване в бъдеще. Успехът на тези мерки обаче е изправен пред предизвикателството на дълбоките материални лишения сред част от децата в уязвими групи.

(от сайта на Института за пазарна икономика, Лъчезар Богданов)