Най-голямото тракийско светилище в Централна Северна България с уникална пещера-утроба и 4-метрови човешки фигури откри преди дни великотърновец. Шефът на спелеоклуб „Дервент” Евгени Коев е пред разбулването на една от големите загадки на траките, свързани с регионa.

„Досега подобен комплекс е намиран само на Перперикон, но не и в Северна България. В някои отношения това, което открихме, даже надминава находката на Николай Овчаров край Кърджали”, разкри Коев.

Неговата експедиция се натъква на древните останки съвсем случайно, но след като оглеждат находките, правят цялостни теренни обхождания и пълно картиране на района.

„Скоро ще се върнем пак, за да си допродължим проучванията. Заради иманярските набези не мога да ви кажа точното разположение на светилището. Само ще спомена, че то е в близост до Дунав. Опасявам се, че ако ви дам повече подробности и ги напишете, там ще се стекат иманяри. Тъй като участъкът е доста труден за достигане, вероятно това го е спасило от разграбване”, обобщи специално за вестник „Борба” Коев.

По предварителни данни артефактите са на поне 20 века. Цялостният тракийски комплекс е запазен в много добро състояние за радост на изследвачите. Към него има и множество скални ниши, които спелеолозите ще изследват допълнително. След първоначалния оглед на мястото, което е с диаметър от няколко километра, са установени конкретни податки за наличие на гробници.

„Предполагаме, че са на богати владетели или жреци”, разказа Коев. Според него тракийското светилище има и своя пещера-утроба, която обаче е ориентирана на запад. Във вътрешността й се наблюдават много добре оформени олтарници и други култови детайли.

Евгени Коев прогнозира, че пещерата е ориентирана и структурирана така, че жрецът да застава на входа, а срещу него да са разположени олтарите и гробниците.

Комплексът е с няколко обособени скални ядра, има грижливо оформени могили, разделени с препятствия. Коев и неговите спътници се натъкват и на 3-4 метрови фигури на хора от камък, разпръснати навсякъде в околността.

„Направихме и доста снимки, наистина откритието е уникално и тепърва за него ще се говори много”, каза още Коев.

Според археолози досега в района на Велико Търново е познато само едно тракийско светилище, което е открито в основите на църквата „Свети Димитър”.

Тракийските селища в Централна Северна България обаче са доста по-слабо проучени, за разлика от тези в Южна България. Знае се само, че са почитали слънцето, огъня и камъка, за което може да се съди и от откритието на Евгени Коев. Почти по същото време великотърновският изследовател и спътниците му са намерили и част от икона, издялкана от редкия вид камък бигор край село Крушуна, където се смята, че са се намирали уникални скални манастири.

Едно от най-големите открития на Евгени Коев и членовете на неговия клуб „Дервент” е свързано с една от арбанашките пещери, известна като Малката. Няколко години поред той прави експедиции в пещерите на баровското село. Най-голямата находка обаче излиза в неизследвана Малка пещера западно от Арбанаси. В нея експедицията открива уникално изображение на Богородица от Средновековието. То е изрисувано върху загладени пукнатини и цепнатини на една от стените на пещерата. Образът е разположен така, че в интервала между 15 и 16, 30 часа в зависимост от сезона слънчев лъч прониква от миниатюрен отвор и го осветява.

„Ако не беше това гениално разположение на изображението, вероятно нямаше да го видим. По случайност обаче минахме край него точно в този интервал и така го намерихме”, разказва Коев.
Според него находката най-вероятно е дело на монаси, които са се крили в пещерата. Входът на Малката пещера е от западната част на Арбанашкото плато и е достъпна откъм Ксилифор.