Удължаване с половин година до началото на следващата на срока за прилагането на новата уредба в Търговския закон за дружествата с променлив капитал, както и за несъстоятелността и оздравяването на фирмите, предлага правосъдното министерство. Предложената промяна е в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Отлагането е по настояване на Агенцията по вписванията сочи, в в доклад на която е посочена нужда от надграждане на информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно Закона за електронното управление системната интеграция е възложена на държавното дружество „Информационно обслужване“, което е публичен възложител на тези дейности и в края на рая на март е публикувало обществена поръчка с такъв предмет. Срокът за подаване на заявления е 23 април, но не е ясно кога ще се стигне до изпълнение на договор.
„Налице е реална опасност от засягане на правата и законните интереси на потребителите на електронните услуги, предоставяни чрез информационната система на ТРРЮЛНЦ, поради несъответствие между нормативно предвиденото задължение на Агенцията по вписванията да изпълнява възложените ѝ дейности и функционалната пригодност на информационната система, се сочи в мотивите към предложението. Затова е необходимо удължаване на срока до 31 декември тази година“, посочват от правосъдното министерство.
Промените в Търговския закон относно несъстоятелността и оздравяването на фирмите бяха изготвени съвместно с Европейската комисия в изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения. Същевременно депутати предложиха нова уредба, която да регламентира специално дейността на стартъп компаниите.
Законопроектът въвежда нов вид търговско дружество като правна фигура за нововъзникващите и ориентирани към бърз растеж иновативни малки фирми – дружество с променлив капитал. Вносителите посочват, че то няма пълен аналог правото на страните от Европейския съюз, но и не противоречи на никое от изискванията на законодателството, хармонизиращо дружественото право в общността. Целта е създаване на повече гъвкавост и достъпност при създаването и управлението на стартъпите, което да насърчи привличането на инвестиции в тях, включително чрез създаване на стимули за наетите от тези дружества лица да подкрепят тяхното развитие.
“През изминалите години България се утвърди като един от ключовите центрове за иновативно развитие в Европа. Талантливи екипи създават нова генерация български компании и продукти в различни сфери като FinTech (иновации във финансовите услуги), BioTech (иновации в биотехнологиите), RegTech (иновации в управлението на регулаторните процеси), Al (изкуствен интелект), machine learning (машинно учене), blockchain (блокчейн), loT (интернет на нещата). Расте броят на компаниите, работещи в сфери като конструиране на дронове и роботика, космически разработки и други индустрии с висока добавена стойност. Повечето от тези нови български компании подобно на конкурентитет им от САЩ, Европа, Япония, Китай са започнали своя жизнен цикъл като стартъп (startup) компании. Това са непублични компании, създадени от предприемачи и подпомогнати финансово с инвестиции от трети лица, чиято основна цел е създаването и разработването на иновативен продукт и/или услуга, създаващи потенциал за бърз растеж. Крайната цел на съществуването на стартъп компаниите е или да бъдат продадени в своята цялост на друго лице, или да бъдат трансформирани в публични компании чрез предлагане на техните акции на регулираните пазари”, мотивират се вносителите.
Основният им аргумент е, че действащата нормативна уредба на търговските дружества у нас не е съобразена със спецификите на стартъпите, което налага въвеждане на инструменти по модела на Силициевата долина, за да не се налага пререгистрацията им в чужди юрисдикции.
Уредбата на акционерното дружество в Търговския закон притежава някои характеристики, които може да бъдат ползвани от стартъпите, но недостатъците му са високият първоначален капитал, както и сложните и скъпи условия за структуриране, функциониране и взаимодействие между органите за управление. От друга страна дружеството с ограничена отговорност като най-често ползваната правна форма за стартиране на бизнес в България не предоставя възможност за емитиране на акциии и други инструменти за набиране на средства или предоставяни като стимули за задържане на служителите. Посочен е още опитът на на европейските държави в модернизирането на дружественото право чрез реграментиране на т. нар. улеснено акционерно дружество, както и напредъкът на страни като Гърция, турция, Полша, Естония.
