Европейската комисия (ЕК) даде нови пояснения за форсмажорните обстоятелства, при които земеделците в ЕС могат да се отклоняват от европейските правила, без да губят право на европейско финансиране. С изясняването на правното тълкуване на това понятие, обявено днес, ЕК цели да даде сигурност на засегнатите земеделски стопани по отношение на техните плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП). Настоящото уточнение е част от пакета за намаляване на административната тежест за земеделските стопани в ЕС, съобщиха от пресцентъра на Еврокомисията.

Концепцията за форсмажорни обстоятелства позволява на земеделските стопани, които не са могли да изпълнят всички изисквания на ОСП поради извънредни и непредвидими събития извън техния контрол (като суши или наводнения), да не губят подкрепата по ОСП. Прилагането на тази концепция се решава от държавите членки въз основа на съответните доказателства.

Тъй като представлява изключение от стриктното спазване на задълженията, свързани с плащанията по ОСП (като например условности или мерки в екосхемите), това решение обикновено се прилага ограничително, обикновено за всеки отделен случай или за всяко отделно стопанство. В днешното съобщение се пояснява, че форсмажорните обстоятелства могат да се прилагат за всички земеделски стопани, работещи в определен район, засегнат от тежки и непредвидими природни бедствия или метеорологични явления. Това означава, че фермерите от засегнатия район не трябва да попълват индивидуални искания или да представят доказателства за изпълнението на условията за непреодолима сила. Този разширен обхват на прилагане ще намали административната тежест за земеделските стопани и националните органи, като по този начин ще улесни бързата реакция на държавите членки.

В съобщението са определени условия, които позволяват да се приеме, че всички земеделски стопани, намиращи се в даден район, са обхванати от съответното бедствие. Държавите членки ще трябва да потвърдят настъпването на тежко природно бедствие или тежко метеорологично събитие и да определят географския район, който е бил сериозно засегнат от събитието и чиито последици не са могли да бъдат предотвратени.

За определяне на границите на бедстващия район и засегнатите стопани държавите членки могат да разчитат например на сателитни данни за съответния район, без да е необходимо да разполагат със специфични сателитни данни на ниво отделни стопанства. За някои видове събития националните администрации ще вземат предвид и допълнителни фактори като например наклона на склона, вида на почвата или вида на отглежданите култури, за да определят засегнатото население, без да е необходима индивидуална проверка. Такъв може да бъде случаят например с измръзване, което може да не засегне всички култури по един и същи начин, или с продължителни валежи, които могат да имат различно въздействие върху райони с наклон или почви с различен капацитет за задържане на вода.

След като всички условия са изпълнени, днешните пояснение от Европейската комисия се освобождават властите от необходимостта от оценка на всеки отделен случай.

Комисията продължава да поддържа връзка с държавите-членки, за да предоставяправни насоки, когато е необходимо. Така ЕК изяснява при какви обстоятелства европейските земеделци могат да не следват правилата за работа, без да губят финансиране.