Кодова дума за SMS-играта на Econ.bg (за периода 26-28 април 2011 г.): ROJDEN

Повече за играта ще научите ТУК. Участвайте, за да  спечелите големите награди, които раздаваме по случай 10-ия рожден ден на Econ.bg!

Днес Националният статистически институт (НСИ) представи информация за демографските процеси през 2010 г.  Данните са от годишната демографска статистика, а не от Преброяване 2011.

Раждаемост на населението

Според тях през миналата - 2010 г. намалява абсолютният брой на ражданията спрямо 2009 година. Регистрирани са 76 105 родени деца, като от тях 75 513 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 5 443 деца, а спрямо 2008 г. - с 2 199 деца. Въпреки намалението в сравнение с двете предходни години, броят на живородените деца се запазва на нивото от 2007 г. и е по-голям в сравнение с родените по години през периода 1995 - 2007 година.

Коефициентът на общата раждаемост през 2010 г. е 10.0‰, а през предходните 2009 и 2008 г. той е бил съответно 10.7‰ и 10.2‰.

Броят на живородените момчета (38 836) е с 2 159 по-голям от този на живородените момичета (36 677), или на 1 000 момчета се падат 944 момичета.

В градовете и селата живородените са съответно 57 077 и 18 436 деца. 

От данните на НСИ става ясно още, че през 2010 г. са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1960 г. досега - 1 244 раждания. При 1 191 от тях са родени по две, а при 53 - по три деца. Спрямо 2009 г. многоплодните раждания са с 24 повече.

От 1991 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства - от 18.5% през 1992 г. той достига 42.1% през 2001 и 53.4% през 2009 година. За 2010 г. броят на живородените извънбрачни деца е 40 850, или 54.1%.  Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без юридически оформен брак.

За 68% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

Смъртност на населението

В общата смъртност на населението през 2010 г. се наблюдава увеличение спрямо предходната година. Броят на умрелите лица е 110 165 души и е с 2 097 по-голям от този през 2009 г., а коефициентът на обща смъртност (14.6‰) се е увеличил с 0.4‰.

Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (15.8‰) отколкото при жените (13.5‰) и в селата (20.7‰) в сравнение с градовете (12.2‰). 

Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност се отличават областите Видин (22.4‰), Монтана (20.5‰) и Враца (18.6‰), докато най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите Кърджали - 11.1‰, София (столица) - 11.8‰, и Благоевград - 12‰.

Вътрешна и външна миграция на населението

През 2010 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 151 694 души, които са с близо 16 хиляди повече в сравнение с предходната година. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 48% са мъже и 52% - жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се вътре в страната са лицата във възрастовата група 20 - 39 години - 40%. Следващата по големина група е тази на лицата под 20 години - 25%. Значително по-малък е делът на лицата във възрастовата група 40 -59  години - 18%, а на тези над 60 години е близо 17%.

Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (45%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението "село - село" (9%). Броят на преселилите се от селата в градовете (24%) е по-голям отколкото в обратното направление - "град - село" (22%).

27 708 лица са заявили промяна на своя настоящ адрес от страната в чужбина през миналата година. От тях близо 45% са мъже и 55% - жени. Близо 48% от емигрантите са на възраст 20 - 39 години. Във възрастовата група 40 - 59 години относителният дял на емигрантите е 31%. Най-младите емигранти (под 20 години) съставляват 15%, а тези на 60 и повече години - близо 6%.

Съгласно българското законодателство българските граждани, които живеят предимно в чужбина, заявяват настоящия си адрес в съответната държава, в която пребивават, чрез заявление за издаване (респ. преиздаване) на български документи за самоличност. В този смисъл обработените през 2010 г. съобщения за промяна на адреса от България в чужбина се отнасят до лица, които са напуснали страната и преди 2010 г., но срокът на валидност на техните документи е изтекъл през тази година, т.е. това са емигранти от страната.