Броят на регистрираните безработни към края на септември намаля до 138 380 души, което бе най-ниската стойност на показателя за последните тридесет години. Това четем в месечния обзор на българската икономика за октомври, изготвен от Министерството на финансите, който представя конюнктурен анализ на основните макроикономически показатели на страната.

През летните месеци на годината стойността на показателя се стабилизира и вече не бе наблюдаван низходящият тренд от началото на миналата година. Недостигът на квалифицирана работна сила продължи да бъде сред основните пречки за развитие на бизнеса, като вероятно нуждите от допълнителна заетост ще бъдат задоволявани чрез лица, които понастоящем са извън работната сила.

Очаква се тенденцията в динамиката на регистрираните безработни да се пречупи през последните три месеца на годината и те да започнат да се увеличават.

Инфлация

Инфлацията през септември спрямо предходния месец бе 0.7% според Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ). С водещ принос бе продължаващото поскъпване на храните (2%).

В групата на енергийните стоки бе отчетено средно поскъпване от 1%, след като повишението в административните цени на природния газ с 16.7% спрямо август, както и на твърдите горива с

11.7%, до голяма степен бе компенсирано от спад за трети пореден месец при цените на транспортните горива – с 5.1 на сто.

Цените на неенергийните промишлени стоки също се повишиха средно с 1 процент. Единствено при цените в сферата на услугите бе отчетено понижение - от 0.9%, спрямо предходния месец, което се дължеше на поевтиняване най-вече на услугите по настаняване и пакетни почивки след края на активния летен сезон. В същото  реме общественото хранене продължи да отчита повишение в цените - с 1.6 на сто.

Годишният темп на инфлация продължи да се ускорява до 15.6% през септември. Храните запазиха водещия си принос, следвани от енергийните стоки, като заедно продължават да формират около 2/3 от повишението на общия индекс спрямо същия месец на миналата година.

Базисната инфлация се повиши до 12.7% на годишна база, като  най-съществено ускорение имаше при международните полети, както и при облекло и обувки и фармацевтични продукти.

Брутен вътрешен продукт – ревизирани данни

На 19 октомври Националният статистически институт публикува ревизирани статистически редове от данни по националните сметки. Съгласно тях, номиналната стойност на БВП за 2020 и 2021 г. бе повишена, като за миналата година повишението бе с 6.3 млрд. лв. Спадът на БВП за 2020 г. бе ревизиран от 4.4% на 4%, а реалният растеж за 2021 г. бе съществено завишен – от 4.2% на 7.6 на сто.

За първото полугодие на 2022 г. реалният растеж на БВП възлезе на 4.1%, при 4.5% преди ревизията.