До края на 2022 г. се очаква номиналният растеж на вноса на стоки да остане по-висок от този на износа, което ще доведе до увеличение на търговския дефицит до 4.9% от прогнозния Брутен вътрешен продукт. Високият реален растеж на вноса ще е в основата на влошаването на търговското салдо, докато условията на търговия ще бъдат положителни.  Това четем в есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.

Възстановяването на износа на услуги ще продължи и през тази година, като основен положителен принос ще имат транспортните услуги и пътуванията. Вносът на услуги също ще се увеличи значително, но въпреки това излишъкът по статията ще нарасне до 5.9% от БВП.

Дефицитът по текущата сметка ще достигне 0.7% от прогнозния БВП или с 0.2 процентни пункта повече спрямо миналата година. Подобряват се очакванията за нивото на търговския дефицит спрямо пролетната прогноза поради повишение на реалния растеж на износа и формиране на положителни условия на търговия, при очаквани отрицателни в пролетната прогноза.

През 2023 г. се очаква съществено забавяне на търговията със стоки, което ще е водено както от по-ниските реални растежи, така и от спада на цените на някои международно търгувани стоки и суровини. Условията на търговия ще се запазят положителни, но все още силното вътрешно търсене ще продължи да подкрепя реалния растеж на вноса, което ще доведе до нарастване на търговския дефицит до 5.6% от прогнозния БВП.

Растежът на приходите от чуждестранни туристи ще се запази относително висок и ще насърчи увеличението на излишъка при търговията с услуги до 6.1% от БВП. Входящите трансфери по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост  ще подкрепят увеличението на излишъка по вторичен доход, а общият дефицит на доходните статии ще се запази непроменен като отношение спрямо БВП.

Дефицитът по текущата сметка ще продължи да нараства до 1.2% от БВП.

Тенденцията е противоположна на очакваната в пролетната прогноза поради влошаване на очакванията за растежа на износа на стоки и, съответно, на търговския дефицит.

Възстановяването на икономическата активност в основните ни търговски партньори ще доведе до ускорение на растежа при търговията със стоки през последните две години от прогнозния период. Номиналните растежи на износа и вноса ще са почти изравнени, което ще задържи търговския дефицит на ниво от 5.8% и 5.7% от БВП, съответно през 2024 и 2025-а.

Приходите от посещения на чужденци ще продължат да нарастват и през 2024 г. ще надминат нивата от предкризисната 2019-а. Излишъкът по статия услуги ще продължи да се увеличава и ще достигне 6.8% от БВП през 2025 година. 

През 2024 г. дефицитът по текущата сметка ще запази нивото си в отношение спрямо БВП, а през следващата година леко ще се понижи до 1% от БВП.

През прогнозния период салдото по капиталовата сметка ще бъде над средното от последните години поради ефекта от входящите трансфери по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Балансът на финансовата сметка ще бъде движен от изплащането и рефинансирането на външен държавен дълг и от входящия поток на преките чуждестранни инвестиции, който ще се увеличи от 2.4% от БВП през тази година до 2.6% от БВП през 2025-а.

Общата динамика на Платежния баланс предполага запазване на устойчива външна позиция и стабилно ниво на международните резерви.