Финансовите проблеми на целия свят и неспособността на все повече хора да обслужват кредитите си отдавна спряха да впечатляват когото и да е. У нас впечатление прави обаче друга тенденция - увеличават се измамите на едни българи от други българи - дали чрез подвеждане по телефона или пък чрез кражба на лични данни.

Тегленето на кредити от чуждо име и кражбите на фирми се увеличават непрекъснато, а най-лесният начин за намиране на лични данни се оказва Търговският регистър, където се съхраняват данните на близо един милион българи.

Информацията за фирмите в регистъра е публична, но освен нея потребителите могат спокойно да получат и личните данни на хората, свързани с фирмената дейност.  

"Чувствам се застрашен, особено след последните данни за телефонни измами и други информации за злоумишлено използване на лични данни. Това е парадоксът - непрекъснато се говори за опазването на личните данни, а държавата предоставя информации и достъп до тях", коментира Иво Иванов, който има семеен бизнес, разказва bTV.

За да се видят данните на една фирма, всеки може да влезе в сайта на Търговския регистър. В него има възможност да се направи справка по физическо или юридическо лице. По този начин става достъпна информация за фирмата, а когато се избере цялата документация се виждат и трите имена, ЕГН-то, адресът и данните от личната карта на собственика й, както и подписът му и печатът на фирмата.

"Оказа се, че нашият Търговски регистър е един от най-публичните в целия ЕС. Когато беше изграждан, беше допусната една сериозна грешка да бъдат сканирани абсолютно всички документи и да се качват в електронен вид и така там попаднаха лични данни, на които изобщо не им е мястото в него", обясни Красимир Димитров - председател на Комисията за опазване на личните данни.

От 1 януари 2013 година достъпът ще бъде контролиран, като той най-вероятно ще става с електронен подпис или цифров сертификат, който Агенцията по вписванията ще издава и респективно ще може да се установи кой каква информация е ползвал.

Новите правила за достъп до Търговския регистър няма да предотвратят щетите от безотговорното предоставяне на информация при сегашния вид на системата, защото всеки, който иска да притежава вече публикуваните данни на 1 милион българи, може да копира системата до 1 януари. Защитени ще са само бъдещите промени и фирми.

Но дори и след промените ненужните за регистъра копия от лични карти и саморъчни подписи ще останат в него, защото държавата е установила, че ще е твърде скъпо да поправи грешката си и да ги изтрие. Така цената ще продължават да плащат българските граждани, които стават обект на кражби и измами.

За да се пресече това явление, когато се правят протоколи от общо събрание на дадена фирма, подписите на съдружниците трябва да се заверяват нотариално, като една допълнителна гаранция срещу издаване на фалшиви протоколи. Пълномощните, които се издават пък, трябва да се регистрират в нотариалната камара и да може да се прави справка има ли такова пълномощно или няма.

Друг много популярен метод за кражба на лични данни са банките. Преди две години стана ясно колко добре се пазят личните ни данни там, след като служители на “Алфа банк” изхвърлиха копията от личните карти на хиляди българи. Тогава банката беше глобена, но пък се разбра, че тази практика се използва навсякъде. Според Закона за защита на личните данни глобата за липса на такава защита е 3000 лева.

Междувременно от МВР съобщиха за трикратно увеличение на източването на дебитни карти чрез използването на лични данни.