Тъй наречените "малки" бюджети - на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса бяха приети от Народното събрание.

Със 135 гласа "за" парламентът прие на първо четене бюджета на ДОО.

В план-сметката на общественото осигуряване е заложено увеличение на пенсиите и заплатите от средата на 2024 година с 11%, а максималният осигурителен доход се вдига от 3400 на 3750 лева.

Работодателите ще плащат болничния само за първите два дни, а не за три, както е в момента.

Запазват се размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, както и размерът на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд - 4,3 на сто. 

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2024 година нараства на 933 лв. 

Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 1 януари 2024 година нараства на 933 лева.

По-рано днес парламентът прие на първо четене и проектобюджета на Здравната каса за следващата година, който е стойност над 8 милиарда лева. Това стана с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, и ДПС, след като подкрепящите управлението обявиха, че са се договорили да прекратят споровете си около ръководство нова Здравната каса, като поискат оставките и на нейния управител и на избрания вчера подуправител. 

Това стана с гласовете на ГЕРБ - СДС, ДПС и "Продължаваме промяната - Демократична България".

В ключовите ресорни комисии при първото гласуване ГЕРБ - СДС и ДПС се въздържаха от подкрепа на финансовата рамка за здраве, чиято стойност е над 8 милиарда лева. 

Най-сериозните критики очаквано дойдоха от опозицията основно от Възраждане и Има такъв народ. Техните тези препращаха редовно към вчерашния скандал около избора на подуправител на здравната каса от БСП поискаха реформи в бюджета.

"1 милион българи - около 15% от населението, са без здравни осигуровки. Това трябва да е сериозна причина за безпокойство заради ограничения достъп до медицинска помощ. Но и тук не виждаме политики за преодоляване на този проблем", заяви Георги Гьоков.

Гьоков подчерта и редица други проблеми, например недофинансиране в основни сектори, проблеми с набавянето на лекарства и медицински пособия.

Д-р Александър Симидчиев от Продължаваме промяната - Демократична България пък обърна внимание, че 26% от парите в бюджета за здравната каса са предназначени за лекарства.

"В здравеопазването традиционно от десетилетия насам моделът не е най добрият, който може да функционира, вместо да помислим как да работим заедно, ние тук се стремим да се замеряме с кал и да се опитваме да си мерим на кой реториката е най-голяма", коментира д-р Симидчиев.

Министърът на здравеопазването Христо Хинков определи бюджета като най-добрия от 15 години насам и подчерта, че голяма част от посочените проблеми по време на парламентарния дебат в здравната система всъщност не съвсем не са пряко свързани с Касата.

"С изключение може би само на едно. А то е, че Здравноосигурителната каса би трябвало да намери сили и да отказва сключване на нови договори за клинични пътеки с нови и нови болнични заведения", каза здравният министър.

В края на разискванията д-р Костадин Ангелов от ГЕРБ показа документи от парламентарната трибуна, с които според него се доказва нарушение, което е дадено, за съгласие на отваряне на нова частна болница във Варна.

"Управителят на Националната здравноосигурителна каса е дала съгласието си на министъра на здравеопазването за финансирането на нова частна болница в град Варна с 500 легла, като това съгласие на министъра на здравеопазването, което е дадено, е дадено в нарушение на съгласувателната процедура", обясни Ангелов.

След края на дискусията по бюджета на касата депутатите взеха решение да включат още една точка в дневния си ред, а тя е ратификация за придобиването на бойна техника "Страйкър". Преди това ще бъде разгледан и бюджетът за държавното обществено осигуряване. Работата по тази точка вече започна.