Парламентът одобри на второ четене проектозаконът, който предвижда банките и инвестиционните посредници у нас да се преструктурират съответно от Българската народна банка (БНБ) и от Комисията за финансов надзор (КФН). Заедно с това в нормативния акт се предвижда създаването на специален Фонд за преструктуриране на банки към Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ).

Законът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници предвижда Управителния съвет (УС) на централния трезор да взема решенията за преструктуриране на банки. В рамките на КФН това ще е в компетенциите на този член на регулатора, който отговаря за анализа и оценката на рисковете на финансовите пазари.

От двете институции обаче няма да могат да предприемат каквито и да било действия без одобрението на министъра на финансите. При случай на финансова криза, действията от страна на Централната банка трябва предварително да бъдат разрешени от министъра.

„В двата органа за преструктуриране се създават самостоятелни структурни звена, които подпомагат УС на БНБ, съответно комисията, при упражняване на функциите им по преструктуриране. Тези звена са отделни и независими от функциите, свързани с упражняване на надзор и от другите функции на БНБ и КФН“, се казва още в законопроекта. В случая с Централната банка става въпрос за новия Фонд за преструктуриране на банки към ФГВБ.

Кредитните институции и инвестиционните посредници от своя страна вече ще са задължени да изготвят и актуализират планове за възстановяване. Те трябва да съдържат мерки и процедури за предприемане на навременни действия в случай на проблем с финансовото им състояние. Въпросните планове ще бъдат разглеждани и одобрявани всяка година от БНБ и КФН.

Одобреният законопроект има за цел да въведе в националното законодателство европейска директива за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

В края на май от Европейската комисия (ЕК) изпратиха писмо до България, Чешката република, Франция, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Малта, Полша, Румъния и Швеция с искане страните да приложат изцяло Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ).

Европейският документ предоставя на държавните органи нужните инструменти и правомощия за ограничаване и преодоляване на финансови кризи и фалити на финансови институции или на големи инвестиционни посредници в страните-членки на Европейския съюз (ЕС).

Крайният срок за въвеждане на директивата в националните законодателства на страните от ЕС е бил в края на миналата година. 11 от държавите-членки обаче, сред които и България, не са спазили този срок.