58 от 102-та законопроекта, наблюдавани от Института за модерна политика (ИМП), попадат в зоната на "сивото" законодателство. 30 от законопроектите вече са приети. Това стана ясно днес по време на представянето на мониторинговия доклад на Института за дейноста на 41-то Народно събрание (НС), предаде БГНЕС.
Борислав Цеков - председател на УС на ИМП - заяви, че те са наблюдавали около 60% от всички внесени в настоящия парламент законопроекти.
Докладът за пореден път посочва "рязко влошаване на качеството на приеманите закони". Според него често, включително и от правителството, се внасят случайни, хаотични законодателни предложения. Те според документа не са част от добре обмислена законодателна политика, а обслужват теснопартийни, ведомствени или направо частни и корпоративни интереси. Според Борислав Цеков този парламент е шампион по лобистки пробиви. Той обясни, че този "лобистки пробив не е само плод на неопитността, но и заради самата конструкция - работи се на парче и хаотично, без ясни цели. Именно хаосът дава възможност на различни частни интереси да си прокарат път при приемането на законите".
Засиленото влияние на частни и корпоративни интереси в работата на 41-то НС, подчерта и Ивелина Алексиева - юрист в Института. Тя заяви, че ИМП имал очаквания с придобиването на опит от страна на парламентарното мнозинство лобистките закони да започнат да се спират още на входа, но това не се случва.
Политологът Димитър Аврамов изрази мнение, че депутатите на парламентарното мнозинство са свръхнеориентирани, а самият парламент днес е "стъпил здраво на пистата на лобизма". Според него се наблюдава и едно "фелдфебелско отношение" към депутатите от страна на ръководството на 41-то НС. Това отношение като към "новобранци в казарма" се наблюдава най-вече, според него, към депутатите на опозицията.
Докладът регистрира и 170 "глухонеми депутати" в настоящия парламент. Толкова са народните представители, които системно не участват в парламентарния контрол. Най-голям сред тях е броят на депутатите от управляващата партия - ГЕРБ. "Ако това се запази, аз очаквам, че през следващата година депутатите от ГЕРБ не само, че няма да задават въпроси, но и ще започнат да отговарят на министър-председателя", каза Венелин Стойчев, социолог в ИМП.
Най-активни в своите питания по време на парламентарния контрол са депутатите от "Коалиция за България", показва докладът. От средата на февруари до средата на май тази година те са задали 70 въпроса и са отправили 11 питания. "Синята коалиция" има 73 зададени въпроса и 6 питания. "Атака" - 19 въпроса и 6 питания. Депутатите на ГЕРБ са задали 4 актуални въпроса и са отправили 3 питания.
Най-много въпроси и питания сред депутатите е задал представител на ПГ на "Синята коалиция" - Лъчезар Тошев - 25, следват го Ваньо Шарков и Иван Иванов.
Според констатациите на ИМП публичността на контрола е недостатъчна. А освен това се затвърждава практиката министрите да отговарят на зададените към тях въпроси и питания с голямо закъснение, когато често въпросът е загубил своята актуалност.
Председателят на УС на ИМП оцени работата на настоящото НС с "3 на релси", като уточни, че оценката е условна и обхваща работата не само на управляващите, но и на опозицията. Според него "на този етап управлението не отговаря напълно на високите очаквания, които то само създаде. Освен това дефицитът на компетентност е по-видим в изпълнителната власт'".
Според Емил Георгиев - политолог от Института, макар да бе обещано, все още не е приет и Нов избирателен кодекс. "По него се работи, но без широка обществена дискусия", каза Георгиев. Той апелира за повече "прозрачност и експедитивност" при работата по Избирателния кодекс. По думите му е добре той да бъде приет поне една година преди предстоящите местни и президентски избори, за да може субектите, които ще участват в тях, да се запознаят в детайли с него.
Според ИМП избирателната система трябва да е пропорционална с преференциален вот. Той от своя страна трябва да е с праг между 5 и 8%. Според ИМП трябва да се обмисли и възможността за гласуване по пощата, тъй като това би улеснило българите, които живеят в чужбина. Освен това те мислят, че трябва да се разширят правомощията на Сметната палата, при осъществяването на контрола върху финансирането, както и да се разшири съдебният контрол върху целия изборен процес у нас. Емил Георгиев одобри идеята изборите през 2011 да са от типа "2 в 1". По думите му тя е добра и правилна.
