Партиите с мажоритарна и пропорционална листа на следващите избори

15.07.2008 | 19:05
по статията работи: Лили Бончева
Изпълнителното бюро на БСП ще обсъди още веднъж промените в нормативната уредба, след което ще внесе предложенията в парламента
Партиите с мажоритарна и пропорционална листа на следващите избори

Всяка политическа партия ще има право да регистрира по един мажоритарен кандидат в даден регион. Спечелените от него гласове ще се прибавят към тези, които е получила партийната листа в съответния регион.

Така ще се формира процентът, който печели партията на съответния вот. Първи за депутати ще се смятат избрани кандидатите от мажоритарните листи. След тях ще се нареждат кандидатите от пропорционалната листа. Това обясни членът на Изпълнителното бюро (ИБ) на БСП и депутат от Коалиция за България Мая Манолова на пресконференция след второто поред обсъждане на промените в Закона за политическите партии (ЗПП) и на цялото изборно законодателство.

Изпълнителното бюро на БСП ще обсъди още веднъж промените в нормативната уредба, след което ще внесе предложенията в парламента.

„Съгласували сме предложените изменения с коалиционните партньори“, обясни членът на ИБ на БСП Евгени Узунов. Той уточни, че социалистите възнамеряват до края на юли – началото на август проектозаконите за изборното законодателство и за ЗПП да бъдат внесени за разглеждане от Висшия съвет на БСП.

 „Не смятаме за целесъобразно въвеждането на задължително гласуване. Ние сме на мнение, че трябва да запазим суверенното право на избирателите да решат дали ще участват във вота или не“, обяви позицията на своята политическа сила Евгени Узунов. Той уточни, че социалистите са се обединили около представата за запазване и съхраняване на достиженията на демокрацията у нас и са решили да подкрепят смесения тип избирателна система – пропорционално-мажоритарен. Тоест, всяка политическа сила да формира пропорционални и мажоритарни партийни листи. „Смятам, че предложените от нас промени в ЗПП отговарят на политическите потребности и на очакванията на обществото“, каза Евгени Узунов.

Все още не е решено колко ще бъдат мажоритарните листи. Според Мая Манолова могат да бъдат 31 – по една във всички многомандатни избирателни района. Могат да бъдат и по-малко. „В преходните и заключителните разпоредби сме записали, че ще се прави мониторинг дали партиите отговарят на законодателството. Ако проверката покаже, че не отговарят, те ще бъдат заличавани от регистрите, обясни Манолова. Тя все още не е сигурна дали тази част от промените не трябва да влязат в закона, който урежда работата на Сметната палата. Според нея това изглежда най-логично, след като именно палата ще прави мониторинга.

„ИБ на БСП има свой проект на ЗПП и в него са включени нашите виждания за правилата за регистрация, функциониране и регистриране на политическите партии“, съобщи пред медиите Мая Манолова.

Предложените от социалистите промени предвиждат политическите партии да поддържат регистър, в който ще списват своите членове. Те и занапред те ще трябва да имат минимум 5000 члена и ще бъдат задължени да провеждат редовни заседания на своите ръководни органи, съгласно уставите. Социалистите подготвят и изменение на цялото изборно законодателство. Ако два пъти ръководните органи на политическата сила не проведат заседание на своя ръководен орган, партията ще бъде заличавана от регистъра на политическите сили, съобщи още Мая Манолова. Партиите обаче ще имат право да започнат отново процедура по регистрация, като нова политическа сила. В СГС да се създаде регистър на политическите сили, в който ще се следи дали членската маса не е паднала под 5000 души, гласят промените. Политическите сили ще се задължават да внасят документи, с които да доказват, че е проведен конгрес съгласно устава. Ако два пъти поред партията не проведе заседание на ръководния си орган, тя ще бъде заличена от регистъра на политическите сили. За да останат да съществуват като партии, политически сили трябва да участват минимум два национални вота – за Народно събрание и за Европейски парламент. Ако и на два вота не съберат над 1% от гласовете, те ще бъдат дерегистрирани. Политическите сили обаче ще имат право отново да започнат процедура за регистрация. Изискването за 1% на гласове няма да важи за много от регистрираните партии. В случай, че политическите сили искат да участват и на местни избори, те трябва да имат регистрирани структури минимум в половината от общо 264 общини в България. Забранява се финансирането на политически партии от юридически лица, обясни още Мая Манолова. За да се осигури финансирането им, е необходимо да се завиши 3 пъти държавната субсидия на партиите, предлага БСП.

Само физически лица ще имат право да спонсорират партиите, гласят останалите предложения за промени в законодателството. Таванът на парите, които едно лице може да дари, е 30 хил. лв. за една година. Политическите партии ще се задължат да създадат публичен регистър, в който ще се прави пълен опис на дарените от граждани суми. Те на свой ред ще подписват декларации за произхода на парите, които са дарили. В регистъра ще бъдат вписвани социологическите, рекламните и пиар агенциите, с които работи съответната фирма. Ако дадена политическа сила не представи три години поред финансови отчети пред Сметната палата, на нея ще й бъде отказано издаването на удостоверение. Без този документ тя не може да участва в следващия вот, гласят предложените от социалистите промени.

До края на октомври законът за политическите партии и за изборното законодателство ще бъде внесен в парламента, съобщи Мая Манолова.
Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 20.01   1320 г. – Херцог Владислав I става крал на Полша. 1600 г. – Светата инквизиция признава Джордано Бруно за еретик. 1841 г. – Китай отстъпва Хонконг на...