Никакъв финансов одит не е необходим за да се разбере, че концесионният договор за автомагистрала Тракия е неизгоден, необходими са елементарни сметки и те са твърде ясни. Това заяви бившият министър на регионалното развитие и благоустройството и депутат от Коалиция за България Костадин Паскалев по повод казаното от сегашния министър Асен Гагаузов, че Министерство на финансите е назначило независим финансов одит, за да се разбере дали параметрите на договора отговарят на интересите на държавата и че ако евентуално отдаването на концесията не е добро решение - ще трябва да се търси друго решение.

При 3 млрд. ДДС обратната сметка показва, че от българските граждани ще се съберат 15 млрд. евро. Тези 15 млрд. евро ако ги разделим в 35 години се получава, че българските граждани ще плащат на концесионера по над 400 млн. евро на година. Тази сума е огромна за реализацията на този проект, не е съобразена с реалната икономическа обстановка и с нормалната рентабилност на един проект, категоричен е Паскалев. "Аз твърдя, че договорът за концесиониране на автомагистрала Тракия е неизгоден за България, неизгоден преди всичко за българските граждани, защото държавата прехвърля отговорността за изграждането на АМ Тракия чрез системата за концесиониране от нейната глава на главата на гражданите или по-скоро на техните джобове. От друга страна, самите параметри на договора сочат изключително високи стойности за осъществяването на изграждането на участъка от 130, респективно 170 км заедно с отсечката Калотина - София и съответно Стара Загора - Карнобат, както и за поддържане на същите за периода на концесията. Проблем са разбира се и компенсациите, които българската държава трябва да гарантира за периода, в който консорциумът е непечеливш на база на влагането на финансови ресурси", допълни бившият строителен министър. Според него реализацията на автомагистрала Тракия най-бързо може да стане чрез възлагане на изграждане на отделни участъци по Закона за обществените поръчки, използвайки кредитен ресурс на ЕБВР, програма ИСПА, а след присъединяването към ЕС и Кохезионния фонд. Това са и източниците и възможностите за държавата. Това според мен ще бъде и държавна политика, но самият случай с концесионирането на АМ Тракия и приемането на Закона за концесиите, ясно сочи, че има съществено различие в управленската политика, която се възприема по повод изграждането на публичната инфраструктура. Тази инфраструктура затова е публична, за да бъде ползвана от българските граждани на Р България при нормални условия, коментира Паскалев. Според мен условията, при които се реализира концесията на АМ Тракия са социално неприемливи от всякаква гледна точка, отново подчерта той. Моето лично очакване е, че съдът ще обяви сделката за незаконосъобразна, но разбира се това е въпрос на съдебно решение, каза още Паскалев. Той коментира, че обвързването на решението за това какво ще прави България с концесионирането на АМ Тракия няма нищо общо нито с решението на ВАС, нито с волята на който и да било министър. Това е решение на Министерския съвет и разбира се на управляващото мнозинство. Ако в МС и в управляващото мнозинство няма воля да се реализира определена държавна политика, тогава никой не е в състояние да накара държавата да си изпълни ангажимента за изграждане на модерна европейска инфраструктура - отговорността ще се прехвърля чрез подобни процедури на концесиониране на частни икономически субекти, които съвсем естествено търсят своята икономическа изгода, каза Паскалев. Относно обсъждания в парламента Закон за концесиите, той заяви, че по всяка вероятност при изработването на закона, вносителите са имали добри намерения да либерализират режима, но той става такъв, че ще има сериозно развихряне на корупцията и сериозно неизгодни решения за концесионирането на частна държавна и общинска собственост. Относно Закона за концесиите своите аргументи съм изложил както на заседание на парламентарната група на Коалиция за България така и в парламентарно заседание, и преди това пред комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство. До този момент не съм получил нито един съдържателен отговор на един от десетте поставени въпроса. Единственото твърдение е, че държавата няма средства, затова трябва да търсим чрез либерален режим на концесиониране инвеститори, които да реализират проекта в България. Даже не се коментира икономическата целесъобразност на тези проекти, заяви бившият строителен министър. Той посочи, че сред забележките му към законопроекта е факта, че в него освен публичната се включва вече и частната общинска и частната държавна собственост. Въвеждат се нови процедури за избор на концесионер, както и изцяло ново понятие за концесията - компенсацията, която може да достигне до 50% от разходите за управление и поддържане и представлява социално приемлива цена когато цената на услугата се определя с нормативен акт. Открит е и въпроосът за срока на концесиите. Процедурите, предвидени за концесиониране, вкл. състезателния диалог, са недобре регламентирани. Незавършените преписки не са решени чрез новия закон за концесиите, което ще създаде проблем на изпълнителите на проекти. Възможността да се прехвърлят на трети лица също може да предизвика неприятни тенденции, както и възможността да се актуализират договорите. Предвиденият предварителен контрол на областния управител над решенията на общинските съвети е нещо недопустимо от гледна точка на действащото законодателство. По тези въпроси смятам, че няма отговор на този етап. Не мога да гадая кой от аргументите ми е приел министър Гагаузов, но се надявам, че поне публично ще противопостави аргументи на въпросите, които поставих за слабите страни на Закона за концесиите, заяви бившият министър. На въпрос дали смята, че президентът ще върне Закона за концесиите, ако той бъде приет от Парламента, Паскалев заяви: Георги Първанов има доста добър екип в правния съвет. По всяка вероятност там ще се проведе доста сериозна дискусия. Освен това искам да припомня, че има едно становище на министъра на околната среда и водите, което коментира закона като незаконосъобразен, което би могло да даде аргумент на президента да върне закона за преразглеждане. Конституционният съд е разглеждал тези взаимоотношения държавна -публична частна собственост, както и концесионирането в периода 1992 - 1998 г. в три конституционни дела и аз се надявам, че ВАС ще се съобрази и с тези решения, което ще даде допълнителен мотив за обявяване на сделката за незаконосъобразна, допълни Паскалев. /Източник: БГНЕС