Седмица след като бе обявено, че депутатът от ДПС Делян Пеевски пише законопроект, свързан с "вторичното разграбване" на КТБ, колегите му Йордан Цонев и Хамид Хамид, които са съавтори на предложенията за промени в Закона за банкова несъстоятелност, внесоха текстовете в парламента. Целта - да се даде "правен инструмент синдиците на КТБ да върнат на държавата заграбеното" и "да има справедливост".

Другият мотив за внасянето на законопроекта по думите на Йордан Цонев са "необосновани обвинения, фалшификации и манипулации" в публичното пространство, че Делян Пеевски участва в този процес.

"Както добре се видя от анализите, до момента на поставяне под особен надзор, той не е участвал нито в управлението на банката, нито в управлението на банковия надзор, нито "по някакъв начин юридически е спомогнал за това", което се случи в КТБ. И ако това до фалита се видя от всички, че тези обвинения са необосновани, започнаха да се тиражират нови манипулации относно процеса на вторично ограбване. Това е отговорът на колегата Пеевски, а и на нас като парламентарна група, защото Пеевски е член на нашата парламентарна група. Най-категоричен и ясен отговор. Ако този законопроeкт бъде приет, всички разграбени активни ще се получи възможност синдиците да ги върнат в патримониума на масата на несъстоятелността, оттам на държавата, оттам и на всички хора, които бяха ощетени", обяви Цонев.

Това било и продължението на "политиката на парламентарната група на ДПС да прави всичко възможно ограбените средства да бъдат върнати и фактите относно тази дейност да бъдат публично осветени и виновниците да получат нужното наказание".

На въпрос дали Цонев е говорител на Пеевски (позицията на Пеевски - четете тук), тъй като той не е в парламента, той отвърна: "Г-н Пеевски избра друга форма да ви информира и вие ще видите, че той ще информира обществеността за своята позиция и работата си по този законопроект." По думите на Цонев, тъй като законопроектът обхващал всички случаи, щяло да се докаже, че твърденията, че Пеевски участва в процеса на вторичното разграбване, са манипулация.

"Мотив да изготвим този законопроект е случилото се с КТБ и нейните активи след обявяването й под особен надзор на 21 юни 2014 г. до сега - процес, известен в публичното пространство като вторично разграбване на активите на КТБ. Нашият анализ е на база на публичната информация, която се съдържа в докладите и анализите на "Аликс партнърс", докладите и анализите на квесторите и ежемесечните анализи на синдиците, които са публично достъпни", обяви Йордан Цонев. Според него има три причини за случилото се в КТБ - начинът, по който е функционирала банката, пропуски в законодателството и грешки, допуснати от квесторите.

"Ако този законопроект бъде приет, той ще се яви ефективен правен инструмент в лицето на синдиците да възстановят разграбеното от КТБ. Към този момент те нямат ефективен правен инструмент", обясни Цонев.

Колегата му Хамид Хамид обясни три от основните промени, които се предлагат в законопроекта - те се отнасяли както до бъдещи събития, така и до КТБ.

"На първо място, законопроектът, ако стане закон, ще обезсили и обяви като недействителни всички тези фиктивни прихващания, цесии и прехвърляне на вземания, по които няма действително и адекватно плащане. Обществото отдавна си задава въпрос няма ли някой да направи нещо срещу тези фиктивни цесии, с които по законен път се ограбват активите на КТБ", обясни Хамид.

"На второ място, законопроектът обявява за нищожни заличаванията на всички обезпечения, особени залози и ипотеки, извършени от квесторите на банката, за което те не са имали такова право и за което са подсъдими в момента. Така че надяваме се тези текстовете да върнат обезпеченията там, където им е мястото, т.е. до приключване на делата, които водят синдиците срещу прихващанията, тези обезпечения да са реални. И в случай, че синдиците спечелят делата, да има какво да осребряват", допълни още Хамид.

От докладите на синдиците, които са публична информация, ставало известно, че синдиците са завели над 800 дела по направени цесии и прихващания. "Много са сложни тези дела, с много експертизи и се бавят във времето", каза Йордан Цонев.

В законопроекта се предлага също да бъде увеличен от 2 на 5 години срокът, през който синдиците да могат да предявяват искове срещу трети лица за това разграбено имущество.