България е на едно от първите места в света по заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт, както и по протичане на миокардния инфаркт. Всички тези болестни състояния са свързани със затлъстяването и болестното свръхтегло на българите. Това съобщи БТА, цитирайки доц.д-р Светослав Ханджиев, член на Европейската академия на науките по хранене /EANS/ и национален координатор на общоевропейският диетологичен проект "Диогенес", който приключва през тази година.

Общоевропейският проект "Диогенес" е включен в Шеста Рамкова програма на Европейската комисия и обединява 33 партньори от 14 европейски държави. Изследванията на диетолозите са започнали през 2005 г. и включват 8 центъра, където се провежда основното проучване на проекта: Дания, Холандия, Германия, Испания, Великобритания, Гърция, Чехия и България.

Проектът фокусира идентифицирането на нови хранителни режими, на гени и хранителни фактори, които при определени комбинации ще окажат ефект върху наднорменото тегло на гражданите от ЕС.

Според доц. д-р Ханджиев затлъстяването е сериозен медико-социален проблем не само у нас, но и по света. По данни на СЗО - между 45 и 50 на сто от населението над 14 годишна възраст в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия е с наднормено тегло, а в някои части на Германия, Великобритания и Чехия този процент надхвърля 50. Или образно казано - всеки втори човек в тези страни носи по една раница от излишни килограми, което се превръща в медико-социален проблем. В глобален аспект проблемът със затлъстяването се превръща почти в световна пандемия, коментират експертите.

Според изследванията на проекта "Диогенес" България е на 5-то място по наднормено тегло на възрастното население в Европа и на 6-то място по детско затлъстяване (от 11 до 17 годишна възраст). Страната ни обаче е много по-напред по отношение за заболеваемостта вследствие на затлъстяването, както и по натрупването на лошите хранителни навици, които също разболяват българина. Данните от изследването демонстрират, че най-високи стойности на индекса на телесната маса, на повишеното артериално налягане и на атерогенния индекс се срещат във възрастта между 45-54 години. Тази най-продуктивна и творческа възраст носи и най-рисковите фактори на заболеваемостта на нацията ни. Съотношението на затлъстелите жени към мъжете е 3:2.

И докато в САЩ и в някои европейски страни се установява спиране на ръста на затлъстяване, у нас този процес върви стремглаво напред. Според данни на доц. Ханджиев за 20 години броят на лицата със затлъстяване в България се е покачил почти двойно -  през 1986 г. у нас е имало около 800 хиляди души със затлъстяване, през 2006 г. техният брой е близо 1,4 милиона души, информира Standartnews.bg.

Защо дебелеем

Доц. Ханджиев посочи, че основните екзогенни причини за затлъстяването са: неправилното хранене, обездвижването и повишеният психо-социален стрес. Преяждането е една от най-важните причини за болестното свръхтегло. Като важна причина за свръхкилограмите може да се посочи и прекомерната употреба на високоенергийни храни като: захар, конфитюри, сладка, тестени и сладкарски изделия, тлъста храна и пр.

"Дебелея от нерви" - много често психотравмите в съвременното ни общество са една от сериозните причини за затлъстяването. Много пациенти със затлъстяване сочат като отключващ  момент на заболяването си смъртта на близък човек, развод, социална несполука и т.н. Лечението в тези случаи изисква както диетично-двигателен режим, така и съответен психотерапевтичен подход, смята доц. Ханджиев.

Как да се преборим

Най-новите резултати от изследванията на проекта "Диогенес" показват, че храни с нисък гликемичен индекс и високо съдържание на белтъчини са изключително подходящи за пациенти с високо наднормено тегло или хора, предразположени към затлъстяване.

Според доц. Ханджиев традиционният български начин на хранене е богат на храни с нисък гликемичен индекс, които ежедневно трябва да присъстват на трапезата ни -  всички бобови храни, леща, варива, грах, кафяв ориз, плодове и зеленчуци, черен хляб, хляб, богат на зърна и др.  Към тези продукти трябва да се включат нетлъсто месо, мляко и млечни произведения, яйца, нетлъста риба.
 
Задължително трябва да се избягват острите подправки, солените и пикантни храни, тестените продукти от бяло брашно, сладкарските изделия, прекомерната употреба на алкохол. След нахранване човек не трябва да се чувства преситен, но не бива да усеща и глад. Чувството на глад пречи за нормализиране на телесното тегло. След хранене не трябва да се прави почивка, а разходката е много полезна.