Оманският фонд е готов, когато бъде поканен от БНБ, да участва в разговорите за решаване на въпроса с Корпоративна търговска банка (КТБ), в която е акционер. Това заяви финансовият министър в оставка Петър Чобанов пред в. „Банкер“.
По думите му, за да започнат реални разговори с тях, от фонда са поискали да разберат точно каква е ситуацията с капитала на КТБ.
„Представителите на Оманския фонд казаха, че искат да защитят по някакъв начин инвестицията си. За тях е важно да са акционери в тази българска банка, защото по този начин през нея влизат в европейската банкова система“, заяви Чобанов.
От Оманския фонд обяснили, че имат голяма мрежа от инвеститори, които е възможно да участват заедно с тях при решаването на проблема с КТБ. Но за да направят конкретни предложения по него, първо било необходимо да разберат колко голяма е капиталовата „дупка“ и настояват да бъде направена прецизна оценка.
Министърът в оставка припомни, че се е свързал с представители на фонда, като ги уверил, че техните права ще бъдат зачетени и никой няма да ги пренебрегне.
Относно финансите Чобанов заяви, че се намират в относително добро състояние. Бюджетът се изпълнявал нормално.
„Както казах и преди - има някои рискове по отношение на изпълнението на приходите, но има и буфери по отношение на разходите, които могат да покрият едно евентуално неизпълнение. С други думи, ситуацията в момента е управляема и служебният кабинет също ще разполага с инструменти да реагира при необходимост, тъй като в централния бюджет има известен буфер, който позволява да се посрещнат непредвидени разходи“, посочи Чобанов.
Относно буферите в бюджета министърът в оставка заяви, че няма да изпада в подробности, тъй като веднага щял да започне натиск над неговия заместник да разпредели парите. Чобанов посочи още, че се подготвя доклад, който ще бъде предоставен на неговия заместник и в който ще бъде обяснено как се изпълняват бюджетите на отделните министерства, какво се случва с изпълнението на приходите и на разходите.
Министърът в оставка заяви, че актуализацията на бюджета се наложила заради многото шокове от началото на годината както върху икономиката, така и върху публичните финанси. Според него това изисквало една разумна и експертна оценка, която показвала, че е необходимо да се предвидят допълнителни резерви. Затова правителството, преди да подаде оставка, предложило актуализация на бюджета.
„Тя е умерена и не застрашава дългосрочната фискална стабилност. В същото време дава възможност за заделяне на един допълнителен буфер, който да позволи посрещането на евентуални нови шокове. Става дума за предложеното от нас намаление на приходите, залегнали в бюджетната програма. Ако това намаление бе прието, но приходите бъдат изпълнени според сега действащия бюджет, щяхме да отчетем по-малък дефицит от предложения. Но пък буферът, който щяхме да създадем, щеше да позволи на служебното правителство да реагира в непредвидена ситуация. Например да използва средствата, които сега са съхранени благодарение на факта, че министерствата и ведомствата имат ограничение, което не им позволява да пипат около 5% от парите, които бюджетът по принцип им е разрешил да похарчат за цялата година“, каза още Чобанов.
Той посочи, че е разглеждана възможност, при която не се пипа дефицита, а само се вдига тавана на дълга, който държавата може да емитира през годината, но това не позволявало да се правят допълнителни бюджетни разходи, ако ситуацията го наложи. Според него прекаленото затягане на разходите, което би се наложило без актуализацията на дефицита, не е правилното решение. По думите му съществува риск да се прибегне към отлагане на плащанията или на забавяне на възстановяването на дължимия данъчен кредит по ДДС към фирмите. Това щяло да има негативни последствия за икономиката.
„Имам предвид увеличаване на бюджетния дефицит със 725 млн. лв. както е посочено в мотивите към правителствения проектозакон, не е задължително това увеличение да бъде консумирано. Защото, както бе посочено при обсъжданията в парламента, до края на годината може да се окаже, че трансферът към Националния осигурителен институт е със стотина милиона лева по-малък от заложения“, каза Чобанов.
По думите му съществува и друг потенциален буфер. Той припомни, че като разход в сега действащия бюджет бяха записани 150 млн. лв. по различни програми в областта на енергетиката, които вече трудно ще бъдат реализирани. Според него тези средства също могат да бъдат пренасочени за други финансови нужди на държавата или да бъдат спестени.
„Идеята бе тези държавни гаранции да бъдат предоставени на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за да може и той да разполага с повече възможности за реакция при евентуални финансови шокове. Затова предложихме фондът да получи възможност да емитира държавно гарантиран дълг, ако се наложи. Тази гаранция бе за 2 млрд. лв. и щеше да удвои финансовия потенциал на фонда“, каза Чобанов.
Що се отнася до тавана на дълга, предложихме той да бъде увеличен с 3,4 млрд. лв., от които 700 млн. лв. бяха предвидени за покриване на бюджетния дефицит, около 2 млрд. лв. за финансиране на плащането на депозитите в КТБ или за нейното оздравяване с държавно участие в зависимост от избрания вариант за действие, и още 700 млн. лв. за допълнителен буфер, посочи той.
По думите му, ако предложеното от правителството увеличение на тавана на дълга бе вкарано в бюджетния дефицит на начислена основна, той щеше да надхвърли 3% от брутния вътрешен продукт. Европейската комисия вероятно нямаше да открие процедура по свръхдефицит срещу България заради това, тъй като този тип дефицити, формирани от дълг, взет за подкрепа на банковата система, обикновено не се вземат предвид, когато се решава дали срещу една държава да започне наказателна процедура, или не, каза министърът в оставка.
