Банките продължават да увеличават печалбата въпреки намалените приходи от лихви. Това показват данните на БНБ към края на септември.

Печалбата на сектора за деветте месеца на годината е в размер на 871.8 млн. лв., съобщава в днешния си брой "Капитал daily". Това е свиване с 18.8% спрямо година по-рано, но през миналата година върху резултатите еднократно имаше влияние от сделката по придобиването на международната картова организация Visa Europe. Извънредният доход през миналото лято беше оценен от БНБ на 186 млн. лв. Ако сега се извади този еднократен бонус, печалбата към септември тази година е по-ниска, но само с около 2%.

Това вероятно отразява и друг еднократен ефект - от по-съществена загуба за една от големите банки. Данните за отделните кредитни институции към деветмесечието показват, че ОББ отчита загуба от 81.4 млн. лв., което смъква и общия резултат на системата. При ОББ тази загуба обаче е вследствие на направени корекции чрез обезценки, идентифицирани при

дю дилиджънса още преди продажбата й.

Отчетните по-големи разходи за обезценки за една банка намаляват и силния принос, който имат през годината по-ниските обезценки към формирането на печалбата. Към деветмесечието те са в размер на 537 млн. лв. общо за системата, като на годишна база спадат с 5.2% при двуцифрен темп на намаление предходните тримесечия (27.6% към юни 2017 г.).

Така или иначе, на банките може да им се наложи от догодина да започнат отново да правят повече разходи за обезценки заради нови регулации. Причината за това е заявката на централната банка да приложи стимули за намаляване на нивото на необслужваните кредити и да адаптира правилата на Европейската централна банка за отчитане на необслужваните заеми. Така почивката след отминалите стрес тестове и оценката на активите през 2016 г., за които банките активно чистеха портфейлите си, може да приключи с отминаването на тази година, посочва изданието.

Необслужваните кредити в банковата система намаляват, като към края на септември те възлизат на 9.305 млрд. лв. (при 9.462 млрд. лв. в края на юни). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 11.45% (при 12.11% към юни).

Въпреки че продължава тенденцията на свиване на нетния лихвен доход, годишният му темп на понижение за деветте месеца е по-малък – 4.72%, в сравнение с този за шестте месеца (5.2%).

За деветмесечието кредитирането отчита по-високи темпове на растеж в сравнение с тези към полугодието, показват данните на БНБ. Ръстът е основно при домакинствата, но и фирменото кредитирането вече е с ръст над процент. Най-висок годишен темп на нарастване отчитат жилищните заеми – 5.27% до 9.2 млрд. лв.