От 3 до 5 пъти по-висока е консумацията ни на твърд алкохол от европейските норми. Твърдението е на доц. Соня Тотева, ръководител на единствената у нас болница за лечение на зависимости в Суходол. Ние винаги започваме с концентрат, а след това продължаваме с вино. В Европа най-често пият само вино, казва тя. Концентрат употребяват главно емигрантите и по-ниско образованите. Докато средната класа пие качествени вина. Този стереотип е характерен за хората в Русия, за Сърбия, Босна и Херцеговина, но и за нас също, отбелязва доц. Тотева.

Друга тенденция е посягането към чашката от топ мениджъри и шефове в бизнес администрацията. Напоследък хората, заемащи началнически длъжности, се пропиват масово, казва д-р Александър Канчелов, собственик на клиника за лечение на зависимости и алкохолни проблеми в столицата.

За артистичните среди това е обичайно, но за големите шефове във фирми консумацията на скъпи питиета също все повече се превръща в ежедневен ритуал, обяснява той. Така борят стреса или пък покриват криворазбрани норми на високия си социален статус.

Според статистиката 70% от българите пият, но за близо 400 000 чашката е сериозен проблем. Макар данните да отчитат трудно домашно приготвения алкохол употребата у нас е далеч над средната за ЕС, твърди д-р Канчелов. Над 30% от българските мъже употребяват количества, които им създават и сериозни здравословни проблеми. За лечение обаче се обръщат единствено хората от т. нар. средна класа, с добър социален статус и съответно финансови възможности.

Месечно лечението в частните кабинети, които стават все повече в страната и особено в столицата, излиза между 250 и 300 лв. Но то е сложно, изисква висока квалификация и трудно се постигат добри резултати, признава специалистът. Според доц. Соня Тотева, която ръководи единствената у нас болница за лечение на зависимости в Суходол, напоследък все по-често помощ търсят и жените. За последните 10 г. броят на дамите, които си пийват, е скочил над 6 пъти.

Хората с алкохолни проблеми у нас са поне 10 пъти повече от употребяващите хероин, но нито обществото, нито институциите ги приемат на сериозно, коментират специалистите. Преди 2 г. на сайта на здравното министерство беше качен проект на Стратегия за борба с алкохолизма, но той тихомълком беше свален, а документът така и не е приет, коментира доц. Тотева.

В момента клиниката, която тя ръководи, разполага с едва 20 легла за лечение на алкохолици, а останалите 12 психиатрии в страната ги избягват, понеже са много трудни пациенти. Вече имаме ефективни лекарства, но те струват месечно към 100 лв., а Здравната каса не покрива никаква част от стойността им, коментира доц. Тотева. Дори предвидените от закона отчисления от продажбата на алкохол не отиват за лечението на пристрастените.