Растежът на българската икономика ще се забави до 2,1% през 2022 г. и 3,1 на сто - през 2023 г. Това се посочва в пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, разпространени в понеделник.

При предишните прогнози, публикувани през февруари, ЕК залагаше на ръст на родния ни брутен вътрешен продукт от 3,7% за настоящата година и 3,9 на сто - за следващата.

Високата инфлация е тласкана нагоре от цените на енергията и суровините, като се очаква повишаването на потребителските цени да достигне 11,9% през настоящата година, след което да намалее до 5 на сто през 2023 г., пише още в прогнозите.

При февруарската си прогноза ЕК очакваше инфлацията в страната ни през текущата година да се ускори до 6,3 на сто, след което да се забави до 3,9 на сто през 2023 г.

През 2022 г. се очаква се растежът на БВП да се забави до 2,1 процента, поради по-бавното нарастване на вътрешното и външното търсене, прогнозира Брюксел.

Като се има предвид високата енергийна интензивност на икономиката ни, фирмите,  изправени пред тенденцията за високи цени на енергията и суровините, се очаква да отговорят на шока, предизвикан от нарастващите им разходи, като ограничат растежа на номиналните заплати на своите служители и отлагат решения за наемане на работна сила и инвестиции. Като цяло се очаква реакцията на бизнеса да доведе до по-ниска инвестиционна активност, според икономическите прогнози.

По-ниските равнища на частни инвестиции се прогнозира да бъдат напълно компенсирани от публични инвестиции, подкрепени от фондовете на Механизма за възстановяване и устойчивост, припомня Еврокомисията.

Очаква се ръстът на частното потребление да се забави значително до 2,8 процента през тази година и леко да се увеличи до 3 процента през следващата година. Забавянето на потребителските разходи през 2022 г. е свързано с очакваните резки увеличения на цените, които се предполага, че ще подкопаят реалния разполагаем доход на домакинствата.

Агресивната война на Русия срещу Украйна и последвалите санкции срещу руската икономика поставят допълнителни предизвикателства пред производствения сектор на България, предупреждават експертите от ЕК.

Директната експозиция на износа на български стоки към Русия и Украйна е относително ограничена - 1,3 процента за всяка от двете страни през 2021 година, припомня Еврокомисията.

Въпреки това, цялостният негативен ефект на войната върху външното търсене се предвижда да ограничи динамиката на износа. Прекратяването на доставките на природен газ за България от страна на "Газпром" в края на април се очаква да бъде компенсирано чрез алтернативни източници, което ще доведе до еднократно увеличение на цените на газа, пише в доклада.

През 2023 г. се очаква растежът на БВП да се ускори, подкрепен от засилените публични инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, и подобрената перспектива пред външно търсене.

Очаква се намаленият интензитет на наемане на служители да доведе до стабилизиране на нивата на безработица при малко под 5 процента. Ситуацията на пазара на труда ще подобри позицията на работодателите при преговорния процес със служителите, оставяйки заплатите да растат под нивата на увеличение на потребителските цени. Не се очаква хората, бягащи от войната в Украйна, незабавно да се интегрират на пазара на труда, особено в контекста на намаления интензитет на наемане на нови служители, сочи икономическата прогноза.

Очаква се обаче да се увеличи търсенето на стоки, услуги и настаняване.

Съотношението на държавния дълг на България се предполага да нарасне незначително до 25,3 процента от БВП през 2022 г. и с ново увеличение до 25,6 процента през 2023 г. поради очакваните постоянни дефицити, завършват прогнозата си експертите на ЕК.