Развитие на ефективен и конкурентоспособен аграрен сектор, изпълнение на ангажиментите, свързани с присъединяването към Европейския съюз, устойчиво развитие на селските райони и ефективно управление на поземлените ресурси. Това са основните приоритети, залегнали в Програмата за развитие на българското земеделие в периода 2009-2013 г., представени днес на Кръгла маса в Университета за национално и световно стопанство в град София, съобщи Министерството на земеделието и храните.

Българското земеделие има дуалистична структура, и това създава известни затруднения за неговото развитие, счита екипът, изготвил Програмата. Основна причина за този факт са малкият брой големи земеделски стопанства и многото на брой и разпокъсани малки такива.

През 2007 година 95% от стопанствата в страната стопанисват под 5 ха земя, което представлява само 9,7% от общата използвана земеделска площ, докато едва 0,8% от общия брой стопанства обработват над 100 ха, като тези стопанства обработват 78% от общата използвана площ, сочи статистиката, на базата на която е изготвена Програмата. Затова и преструктурирането на заетостта в селата, както и засилването на сегментацията на пазарите (за вътрешен пазар и за износ) са сред основните показатели за необходимата промяна в политиките и приоритетите, счита проф. д.ик.н. Пламен Мишев, зам.-ректор на УНСС и ръководител на екипа, изготвил Програмата

Така например необвързаната с конкретното производство директна подкрепа на земеделските стопани, налага и продуктово преструктуриране на отрасъла и свиване на определени производства. Към това се добавя и засилването на ангажиментите за либерализация на търговията в рамките на европейското ни членство, а именно намаляването на тарифните и нетарифни ограничения, както и намаляване на експортните субсидии. Същевременно промяната в поведението на консуматорите и изравняването на изискванията и очакванията на българските консуматори с тези на европейските по отношение удобството и консумация на полуготови и готови храни, гарантиране качеството и безопасността и засилването на интереса при търсене на здравословни храни, поставя все по-високи прагове пред производителите, подчерта още при презентирането на програмата проф. Мишев.

Той очерта и основните пазарни тенденции в съвременното земеделско производство, които влияят върху определянето на новите приоритети и политики: засилена цикличност на цените на зърнените култури с обща тенденция на повишаване; значителни колебания и нарастващ тренд на цените на маслодайни; намаляване на цените на тютюн, домати и картофи; относително запазване на цените на останалите растениевъдни продукти; намаляване на цените на свинско месо и относителното им стабилизиране на по-ниско равнище; покачване на цените на птиче и агнешко месо в краткосрочен план, както и първоначално покачване на цените на телешкото месо и мляко до изравняването им с европейските в краткосрочен аспект, но с очакван от 8 до 10% спад, свързан с премахването на квотите. Всичко това, според екипа, разработил Програмата, би довело до една благоприятна пазарна перспектива за растениевъдството и потенциално преструктуриране на цялостното земеделско развитие в негова полза.

Изготвяне на Национална маркетингова стратегия за вътрешния и външния пазар и ресурсното и обезпечаване, е едно от предложенията, направени в рамките на дискусията от страна на агробизнесът. Кирил Вътев, зам.-председател на Агробизнес съвета към министъра на земеделието и храните, подчерта, че докато не стане ясно, че много по-лесно е да се произвежда, отколкото да се продава, българските производители ще продължават да изпитват трудности при реализацията на продукцията си.