Населението в българските села е паднало под 2 млн. души в края на 2012 г. Това се случва за първи път, откакто се води подобна статистика. Данните са от отчет за първата година от изпълнението на демографската стратегия на страната до 2030 г., подготвен от Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Селското население в България в края на миналата година е било 1 978 808 души, показват данните от отчета. Градското население е достигнало 5 306 233 души, предаде iNews.bg.

При първото преброяване в България през 1887 г. населението в селата е било 2 560 825 от общо 3,154 млн. души. Най-много селяни – почти 5,3 млн., са отчетени през 1946 г., когато населението е наброявало общо 7 029 349 души.

Столицата към днешна дата продължава да е притегателен център и вече 17,9% от българите живеят постоянно в София, съобщава в. "24 часа".

Заради миграцията и обезлюдяването на селата без нито един постоянен жител са останали 172 населени места в страната. Само за една година населението у нас е намаляло с 45 183 души. 12 147 от тях са напуснали страната и са обявили, че вече живеят постоянно зад граница. Това е увеличение с 2500 емигранти спрямо година по-рано.

Най-активно бягат от страната хората на възраст 20-39 години. Те са 51% от напусналите България през миналата година. 7124 души обаче са решили да се върнат у нас. Те са равномерно разпределени между всички възрастови групи.

През 2012 г. са се родили 69 хил. бебета, което е едно от най-ниските нива в историята. Това според авторите на отчета се дължи на кризата. Според изследванията българката поддържа средната плодовитост в ЕС. Това означава, че на една жена се падат по 1,5 сполучливи раждания. Увеличение на БВП на страната ще даде резултат в увеличаване на раждаемостта до 2 години, показва анализ.