На 23 юни в присъствието на толкова чуждестранни високопоставени лица, колкото успя да събере, Александър Вучич встъпи в длъжност като президент на Сърбия. Бившият министър-председател, избран на 2 април, положи клетва през май, но реши да организира голяма церемония по встъпването си, за да демонстрира авторитета си. За наследник като министър-председател Вучич избра Ана Бърнабич – първата жена премиер в историята на Сърбия, с хомосексуална ориентация – с което си спечели аплодисментите на чуждестранните либерали.

Всъщност обаче Вучич ще е този, който ще управлява страната, а той не е либерал, коментира The Economist. Въпреки това западните лидери изпитват облекчение. Сърбия е най-силната страна на Западните Балкани, а Вучич, въпреки недостатъците си, може да я поддържа стабилна. Варианти на подобна сделка могат да бъдат забелязани в целия регион. Някои дори наричат подобни правителства „стабилокрации“.Основният противник на Вучич в президентската надпревара бе бившият външен министър Вук Йеремич. Кампанията бе мръсна. Медиите, харесващи Вучич, отправяха странни обвинения: Йеремич бил всъщност тайно мюсюлманин, подкрепян от „Ислямска държава“, съучастник в убийство на високопоставено лице, а съпругата му ръководела картел за наркотици.

Това, което се случваше с Йеремич, не шокира никого. Според Сърджа Павлович, черногорски академик, създал термина „стабилокрация“, западните страни пренебрегват антидемократичните практики на местните автократи, докато те успяват да поддържат мира. Босна, например, остава нефункционална повече от две десетилетия след края на войната, разделена от етнически партии. САЩ и Европа толерират това, стига лидерите на страната да гарантират, че кризите им няма да стигнат до насилие.

Стабилокрацията работи по различен начин в зависимост от страната. В Черна гора е ясно кой ръководи шоуто: от 1989 г. това е Мило Джуканович, който на три пъти се оттегля от поста президент или министър-председател само за да се завърне и да управлява нещата зад сцените. Правителството на Черна гора бе похвалено на Запад за вкарването на страната в НАТО на 5 юни. Но властта никога не е сменяла ръце при изборите в Черна гора. Както навсякъде другаде в региона, избирателите биват купени, като им се раздават държавни позиции.

Обикновено в балканските страни изборите водят до коалиционни преговори, които се фокусират върху това как да си разделят плячката. (Избори като тези в Албания на 25 юни, в които социалистите спечелиха безусловно, са доста редки.) Изборът на това кой получава определено министерство е сравнително лесно. По-големият въпрос е кой коя държавна компания получава, заедно с възможностите ѝ за протекция и рушвети.

В Македония партията ВМРО-ДПМНЕ, след като управлява страната над десетилетие, най-накрая се предаде на серията изтичания на информации, показали корупция и намеса в съдебната власт. На 31 май социалдемократите, заедно с партиите на етническите албанци, поеха властта. Но новото правителство ще създаде същия кронизъм, освен ако не „спре модела на партиен контрол над държавата“, казва Флориан Бийбър, политолог в Graz University. Това е тежка задача в регион, където държавата, дали управлявана от комунизъм или не, никога не е била независима от партиите.

„Гражданите са отчуждени от политиците и гласуват за лични, материални ползи или от страх“, казва в доклад за стабилокрацията академичната група Balkans in Europe Policy Advisory Group. Павлович твърди, че като легитимира ситуацията, Западът създава враждебност срещу себе си.

В Косово партията, която се справи най-добре на изборите на 11 юни, водеше кампания за отхвърляне на западната подкрепа за корумпираното правителство. Тази партия подкрепи и създаването на "По-велика Албания". Ако някои се опита да продължи този проект, регионът ще се върне обратно към война толкова бързо, колкото хората могат да изкопаят оръжията си, заровени в задните дворове. В дългосрочен план стабилокрацията може да бъде рецепта за нестабилност./investor.bg/