В четвъртък (26 януари), в Япония, българският посланик в Страната на изгряващото слънце е подписал Международното търговско споразумение за борба с измамите (ACTA - Anti-Countefeiting Trade Agreement), съобщава японското външно министерство, цитирано от iNews.bg.
Това действие означава много за нашата държава, но за нея обяснение в публичното пространство все още няма. ACTA все още е обвито в тайнственост и параметрите му по същество не са ясни. Най-общо казано ACTA представлява пълна забрана на незаконното теглене на музика, филми и продукти, които са защитени от авторски права. Ако някой потребител си позволи такива действия, то санкциите ще бъдат много тежки – пълна забрана за достъп до интернет и дори конфискация на имуществото. Реално ACTA заимства доста от френския закон за чистотата на интернет – Hadopi. Съгласно този закон потребител, който тегли незаконно защитено от авторски права съдържание в интернет, бива първо предупреждаван по имейл от френските власти, след това му се изпраща писмено предупреждение по пощата и ако той още не е спрял – блокира му се достъпът до мрежата.
Освен това интернет доставчиците се задължават да следят в какви сайтове влизат потребителите им, да пазят тази информация и при нужда да я предоставят на съответните власти, когато има повод или причина за разследване.
Преговорите за ACTA се водят от над три години и протичат изцяло зад кулисите. Те вървят извън егидата на всички съществуващи международни организации - Световната организация за интелектуалната собственост (WIPO), ООН и Световната търговска организация (СТО). Дори в Европейския съюз има разнобой – преди около две години Европейската агенция за защита и надзор на информацията (EDPS) излезе с официално становище, че участието на Европейската комисия в преговорите за ACTA заплашва правилата за защита на информацията и личните данни в ЕС.
От Европейската комисия (ЕК) обясняват, че документът ще бъде изцяло в съзвучие със законодателството в ЕС. То няма да промени текстовете в съществуващите закони за защита на интелектуалната собственост, нито да създаде нови права или да промени настоящите. Международното споразумение за борба с измамите само ще определи минимални правила относно това как иноваторите и създателите, собственици на авторски права, могат да ги защитят в съда.
Никъде в текстовете не е посочено, че целта ни е да се борим с пиратството в интернет, нито, че ще засегнем достъпа до генерични лекарства, обясняват в заключение от Комисията.
Дотук ACTA е подписано от 21 държави от ЕС, а пет не са го парафирали. Това са Германия, Холандия, Кипър, Естония и Словакия. Споразумението е подписано още от държави като САЩ (най-силният му поддръжник), Япония, Канада, Австралия, Южна Корея, Швейцария и др.
За ЕС процедурата по ратифициране на ACTA ще продължи в Европейския парламент. Докладчикът на ЕП за ACTA Кадер Ариф публично изрази несъгласието си с договора и подаде оставка.
Протест срещу споразумението ще се проведе на в София на 11 февруари (събота), от 11:00 часа, пред НДК.
