Политиците, законодателите и недостатъчните инвестиции в нефтения и газовия сектор са виновни за високите цени на енергията, а не ОПЕК, заяви за Ройтерс новият генерален секретар на организацията Хайтам aл-Гайс.
Липсата на инвестиции в петролния и газовия сектор след спада на цените, предизвикан от коронавирусната пандемия, значително намали свободния производствен капацитет на Организацията на страните износителки на петрол и ограничи способността на групата да реагира бързо на по-нататъшно потенциално прекъсване на доставките.
Цената на суровия петрол Брент се доближи през март до историческия връх от около 147 долара за барел, след като руската инвазия в Украйна засили опасенията за доставките. Въпреки че оттогава насам цените се понижиха, те все още са болезнено високи за потребителите и бизнеса в глобален мащаб.
"Не обвинявайте ОПЕК, обвинявайте собствените си политици и законодатели, защото ОПЕК и страните производителки настояват да инвестират в петрол и газ", каза Ал Гайс.
Инвестициите в нефт и газ са се увеличили с 10% спрямо миналата година, но остават доста под нивата от 2019 г., съобщи през миналия месец Международната агенция по енергетика (МАЕ), добавяйки, че някои от непосредствените дефицити в руския износ трябва да бъдат покрити от друго производство.
Новият генерален секретар на ОПЕК също така обвини липсата на инвестиции в сектора надолу по веригата, като добави, че членовете на ОПЕК са увеличили капацитета за рафиниране, за да балансират спада в Европа и Съединените щати.
"Ние не казваме, че светът ще живее завинаги на изкопаеми горива, но като казваме, че няма да инвестираме в изкопаеми горива трябва да се преместите от точка А до точка Б само за една нощ“, каза Ал Гайс.
Според него ОПЕК съществува, за да гарантира, че светът получава достатъчно петрол, но "ще бъде голямо предизвикателство и много трудно, ако няма подкрепа по отношение на важността на инвестирането“, добавяйки, че се надява "инвеститори, финансови институции, политици, като и в световен мащаб сериозно да се вземе присърце този въпрос и да го включите в своите планове за бъдещето".
Ал Гайс се надява Русия да остане част от формата "ОПЕК +" и след 2022 г.
ОПЕК се стреми да гарантира, че Русия ще остане част от споразумението за петролно производство във формата "ОПЕК +" и след 2022 г., посочи още Хайтам ал-Гайс пред агенция.
Въпреки очакванията за предприети мерки за намаляване на доставките на руски петрол до края на годината, Русия вероятно ще остане част от хартата за сътрудничество, подписана между членовете на "ОПЕК +" през юли 2019 г., добави той.
"Бихме се радвали да удължим сделката с Русия и другите производители извън ОПЕК, много ми е трудно да си представя, че сделката няма да продължи“, каза Ал Гайс. "Това са дългосрочни отношения, които обхващат по-широки и всеобхватни форми на комуникация и сътрудничество между 23 страни. Не става дума само за адаптиране на производството", отбеляза той.
Ал-Гайс, който стана генерален секретар на ОПЕК този месец, добави, че замяната на руските петролни барели "не е лесна задача" и че по-ниският руски добив ще има "тежки, тежки последици за потребителите". Но той изрази увереност, че пазарът ще се адаптира.
"Каквито и мерки да се предприемат в бъдеще, купувачите и продавачите могат да се приспособят и винаги могат да намерят начини и средства за пренасочване на търговските потоци", каза Ал Гайс.
Неотдавнашният спад на цените на петрола отразява опасенията от икономическо забавяне и прикрива основите на физическите пазари, каза новият генерален секретар на ОПЕК пред Ройтерс, като изрази сравнително оптимистичен поглед върху перспективите за 2023 г., докато светът се бори с нарастващата инфлация.
Ал Гайс каза, че търсенето на петрол е стабилно на физическия пазар, безпокойството от икономическото забавяне на Китай е преувеличено и търсенето вероятно ще намери подкрепа от използването на реактивно гориво, тъй като хората пътуват повече.
Петролът Брент поскъпна през март близо до историческия ценови връх от 147 долара за барел, след като руската инвазия в Украйна засили опасенията, свързани с доставките. След това обаче цените се понижиха и по-рано тази седмица удариха 6-месечно дъно под 92 долара за барел.
"Има много страх. Има много спекулации и безпокойство и това е, което основно води до спада на цените", посочи шефът на ОПЕК, като добави: "Докато на физическия пазар виждаме нещата много по-различно. Търсенето все още е стабилно. Все още се чувстваме много оптимистично настроени по отношение на търсенето и много оптимистични по отношение на търсенето за останалата част от тази година".
"Според мен страховете за Китай наистина са прекомерни“, каза Ал Гайс, който е работил в Китай четири години по-рано в кариерата си и който визира политиката на нулев Covid на азиатска държава и свързаните с нея локдауни. "Китай все още е феноменално място на икономически растеж"“
Той също така каза, че преди следващата среща на "ОПЕК +" на 5 септември е преждевременно да се каже какво ще бъде решено, въпреки че той е положително настроен за перспективите за следващата година.
"Искам да бъда много ясен относно това – можем да намалим производството, ако е необходимо, можем да добавим производство, ако е необходимо", подчерта Ал Гайс.
"Всичко зависи от това как се развиват нещата. Но ние все още сме оптимисти, както казах. Виждаме забавяне през 2023 г. в растежа на търсенето, но не би трябвало да е по-лошо от това, което сме имали в миналото".
"Да, аз съм сравнително оптимист", добави той относно перспективите за 2023 г. "Мисля, че светът се справя с икономическия натиск на инфлацията по много добър начин"./БНР, Явор Римски
