Сравнително висока остава подкрепата за еврочленството, има риск евроинтеграцията да бъде възприемана като "приватизирана" за лична употреба. Това показват данни от национално представително проучване на "Алфа рисърч", което беше представено и коментирано днес от министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова и директора на агенцията Боряна Димитрова, предаде БНР.

Проучването "Българинът и ЕС - две години по-късно" е осъществено в периода 1-10 декември т.г. сред 1250 души.

Според него, в края на втората година от членството на България в ЕС, подкрепата за европейската ни интеграция остава сравнително висока - 47% от анкетираните са положително настроени, 14% са против членството. От средата на настоящата година се наблюдава известен спад в категоричната подкрепа за сметка на по-неутрално и дистанцирано отношение. Този спад е най-сериозен сред жителите на малките градове и селата, пенсионерите, хората с ниско образование и доходи. Това са и групите, които в най-голяма степен смятат, че са загубили от членството, като техният дял леко нараства през годината.

Три четвърти не смятат, че до момента членството в ЕС е оказало по-съществено влияние върху живота им. От "Алфа рисърч" посочват, че ако през първата година отсъствието на преки видими ефекти все още не беше повод за скептицизъм, то през втората разочарованието от липсата на промени и резултати се усилва.

28 процента от анкетираните са на мнение, че в края на 2008 г. в страната се забелязват подобрения, за 33 процента промяна няма, а за 39 е налице влошаване.

Един от рисковете, които проучването отбелязва, е еврочленството да започне да се възприема като приватизирано от политиците и съмнителни кръгове за лична употреба и облага. 52 процента от запитаните са на мнение, че засега от интеграцията най-много печелят политиците, а според близо 40 процента - мошениците и корумпираните. Боряна Димитрова коментира, че все пак това е само риск, а не реалност, който се надява да бъде избегнат. За 38,5 процента от европейското членство печелят младите. На последно място са фермерите /4 процента/, което обяснява техния евроскептицизъм, посочват от "Алфа рисърч".

Като цяло ефектите от членството върху отделните обществени сфери в страната се оценяват като все още твърде скромни. 81 процента не виждат подобрение в съдебната система, 76 процента - в борбата срещу корупцията. Преди две години едни от най-силните обществени очаквания бяха България да придобие европейски облик, а социално-икономическата среда да започне да се променя по правилата и стандартите на европейските страни. Сега основните позитиви от членството се виждат в повече възможности за пътуване /77 процента/, по-добри шансове за работа в чужбина /72 процента/ и за обучение в европейски университети /70 процента/.

От "Алфа рисърч" посочват, че липсата на видими позитивни промени в сфери, към които общественото мнение е особено чувствително /корупция, престъпност, съдебна система, инфраструктура, селско стопанство/, определя високата подкрепа за тезата, че критиките от Брюксел през последния месец са справедливи - 76 процента. Мнението доминира сред всички социални групи, включително и сред симпатизантите на управляващата коалиция, отбелязват от агенцията. Според 20 процента критиките не са справедливи, като в най-висока степен това становище се споделя от електората на ДПС, се посочва в проучването. По-голямата част от анкетираните /57 процента/ застъпват тезата, че ЕК "прилага правилата еднакво към всички и отнемането на парите по ФАР е било заради нередности в самите агенции". Според социолозите тезата, че "ЕК прилага двоен стандарт в отношението си към България" успява да катализира латентни евроскептични настроения и да събере 37 процента привърженици. Посочва се, че тезата за двоен стандарт е най-близка на електората на БСП - 57 срещу 39 процента. Земеделските стопани и заемащите висши ръководни позиции също не са чужди на това виждане - 52 срещу 48 процента. Боряна Димитрова обърна внимание на това, че ако тенденцията се запази, България може да се окаже различна от Европа и по евроскептицизма си. Противно на останалите страни, където той се формира на базата на несъгласие с определени европейски политики /земеделска, фискална и др./, у нас евроскептицизъм може да бъде катализиран като реакция срещу усилията да се наложат общи стандарти на компетентност, прозрачност и отговорност.

Сред другите аспекти проучването регистрира слаб интерес към европейските институции, работата на българските евродепутати /28 процента/ и предстоящите евроизбори /29 процента/. Българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС.

Министър Гергана Грънчарова коментира като едно от големите предизвикателства изравняването на собствените ни стандарти към европейските. Предизвикателство остава и много по-настоятелното и методично информиране на българите за големите въпроси, свързани с всекидневието им - въпроси от европейско измерение, посочи Грънчарова. Голямото предизвикателство за мен, особено месеци преди европейските и националните избори, е изкушението да се експлоатира евроскептицизма, при това по този повърхностен начин, коментира Грънчарова.