На официални разговори се говори неправилно. Масово хората казват "пишемЕ", "говоримЕ", "учимЕ" вместо правилното "пишем", "говорим", "учим". Това показват резултатите на проект, разработен от екип на Катедрата по български език в СУ „Св. Климент Охридски". Проектът е финансиран от Министерството на образованието, младежда и науката. Изследването е проведено от социологическата агенция „Галъп" през април 2011 г., като са анкетирани 2019 души от цялата страна. Около 48% приемат формите „пишеме", "говориме", "учиме" за правилни и не се дразнят от тях, сочат резултатите.

"Идеята на проекта беше да се проследи комуникацията между хората извън домашната среда. Изненадахме се, че т.нар. "мекане" (пишеме, говориме, учиме) се приема от повечето анкетирани и не ги дразни", заяви в телефонно интервю за Еcon.bg ръководителят на проекта доц. Йовка Тишева.

Същевременно хората са най-нетолерантни към мекото говорене в думи като „дитье, не читье". То се приема от почти всички като неправилно.

По време на работата са събрани над 90 часа видео- и аудиозаписи. Проследено е речевото общуване в академичната и медийната среда, където участниците не четат и нямат предварително подготвен текст пред себе си.

Резултатите дават основание на екипа да смята, че в един бъдещ етап може да се помисли и за промяна на правилото, като думите "четеме" и "пишеме" да се приемат за дублетни.

Според Тишева обаче е много рано да се дават такива предложения към хората, които създават правописните и правоговорните речници.

„Имаме сериозни основания да мислим, че не става дума за източно или западно говорене. Защото, "мекат" и хора от Източна България, анкетирани от Добрич. Вероятно тези особености нямат регионален характер, а става дума за общонационална тенденция", каза още ръководителят на проекта.

Резултатите от социологическото проучване ще бъдат част от монография, с която да се популяризира проектът.

Втората част от проекта е свързана с езиковите отклонения на журналистите и начините, по които те общуват със събеседниците си.

Пълния коментар на доц. Йовка Тишева, повече информация за проучването, за екипа на проекта и за предварително заложените цели, може да видите в прикрепените материали.