Редица технически гафове са довели до взрива на петролната платформа Deepwater Horizon на British Petroleum в Мексиканския залив, предаде AP.

По време на изслушването на президента на американското звено на BP Ламар Маккей в Конгреса стана ясно, че пропуските както на компанията, така и на федералните власти, са довели до трагичния инцидент, който заплашва да се превърне и в най-голямата екологична катастрофа в историята на САЩ. Некачествено използване на цимент, проблем с хидравликата и изгърмял акумулатор – това е кратката история на трагедията от 20 април тази година.

Близо 22 часа преди експлозията подизпълнителят Halliburton е завършил операция по наливане на цимент в петролния кладенец, от който Deepwater Horizon черпи черно злато. Тежкият цимент се използва да се запълват дупки около мястото на сондиране и източване на нефт, за да се предотврати напълването на сондажната тръба с природен газ. Като част от рутинната операция работниците на петролната платформа затворили сондажната тръба с една от циментовите запушалки. Проведените тестове показали, че всичко е наред.

Интересното в случая е, че няма федерални разпоредби и стандарти за направата на въпросните циментови запушалки. По-късно през тази година е предвидено да се изготвят такива, но те ще бъдат препоръчителни, не задължителни.

Покрай цялата операция група рибари твърдят в свой съдебен иск, че Halliburton, със знанието на BP, е използвала нова бързосъхнеща циментова смес, в която има азот. Сместа вероятно генерира повече топлина и може да предизвика опасни взривове при наличие на метан в петролния кладенец.

Първият знак за възможна неприятност на Deewater Horizon се появил малко преди зазоряване на 20 април. Тогава работниците провели тест за установяване на налягането в сондажната тръба, който показал, че не всичко е наред. Тестът е бил повторен и отново се оказало, че вероятно има проблем. Оттук насетне са положени основата на трагедията – работниците решават въпреки всичко да продължат работа. Изтеглен е тежкият газ в тръбата за измерване на напрежението и е заменен с по-лека морска вода като подготовка за слагане на последната циментова запушалка. Според федералните разпоредби всеки оператор на петролна сонда трябва да тества налягането в прясно циментирана тръба до 12 часа преди да се възобнови сондажната дейност.

Каквото и да се е случило към 10 сутринта източно стандартно време последната циментова запушалка още не е била поставена, когато тежкият замервателен газ е започнал да блика неконтролируемо от кладенеца в следствие на огромното налягане. Отчаяните работници опитали да облекчат напрежението посредством вкарването в действие на хидравлични клапи. За нещастие смазочна течност, изтекла от някоя от връзките, направила по-трудно пускането на предпазните клапи, които да изолират пробива на газа. Освен това акумулаторът на поне един от двата контролни реактори, които трябвало автоматично да пуснат клапите, е изгърмял. В крайна сметка газът нахлул на Deepwater Horizon и се запалил по неизвестна причина, след което цялата платформа се превърнала в огнен гроб за 11 служители.

Експерти в петролната индустрия, наети специално за разследването на случая, са установили, че за да се стигне до настоящия момент, е помогнал цял куп от регулаторни и оперативни празнини – липса на федерален стандарт за изработване и инсталация на прекъсвачи в случай на взрив, липса на рутинни проверки на такива прекъсвачи преди да се инсталират. Обикновено системите за спешни случаи не се тестват преди да се инсталират на дъното на океана при гърлото на петролния кладенец. Освен това няма изискване за подсигуряваща система.

Междувременно стана ясно, че до този момент British Petroleum е похарчила 450 млн. долара за почистването на петролния разлив в Мексиканския залив. 530 съда са заети със събирането на петрола, съобщиха от компанията. 13 хил. души, служители на ВР и други петролни компании, както и правителствени агенции в САЩ, участват в операциите по почистване на залива. Близо 16 хил. души от четири американски щата пък участват в тези дейности на доброволни начала. До този момент компанията е получила 6,7 хил. жалби за замърсяване и вече е платила около хиляда от тях. На горещата линия на ВР има над 46 хил. обаждания - част от тях са призив за помощ, но повече от половината са идеи за справяне с проблема. Нашите усилия на първо място са насочени към спиране на изтичането и в това ни помагат щатските власти и експерти от петролната индустрия, допълват от ВР.