Всички искат регулация на свободното къмпингуване, но не могат да решат каква точно да бъде тя. Това е основният извод от провелата се днес кръгла маса на тема "Регулация на дивото и свободното къмпингуване", организирана от Народния представител от "Продължаваме промяната - Демократична България" Ивайло Мирчев с участието на представители на отговорните министерства, представители на местната власт и граждански организации.

Темата всяко лято попада в полезрението на политиците, но вече четири години властимащите не успяват да въведат правила за "къмпирането извън къмпинги", след като през 2019 г. по предложение на "Обединени патриоти" бяха направени промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), с които се въвежда забрана за къмпингуване на места, които не са специално определени за целта, и отрежда тези места да се определят с наредба.

Оттогава до сега тази наредба е в непрекъснат процес на изработване. През 2021 г. управляващите бяха постигнали готовност да приемат правила за регулиране на свободното (дивото) къмпингуване, но заложените текстове предизвикаха недоволството на граждански групи, природозащитни организации и експерти и процесът забуксува.

На следващата година ведомствата, отговорни за изработването на правилата, се разминаха в позициите си за напредъка по темата - тогава от Министерството на регионалното развитие и благоустройството заявиха пред "Дневник", че работата на междуведомствената работна група по изготвянето на проекта на наредбата продължава и е на етап обсъждане на финалните текстове, докато от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) уточниха, че работната група е сформирана едва на 21 юни 2022 г., а работата ѝ още не е започнала.

Година по-късно управляващите отново планират създаването на работна група, която да се опита да изработи нормативен документ, въвеждащ правила за свободно къмпингуване. Очаква се тя да заработи през август и до края на 2023 г. да е готова с проект за наредба, който да бъде гласуван в началото на следващата година.

Вечните опоненти

Дискусията по въпроса за дивото къмпингуване днес отново сблъска гледните точки на общините и представителите на различни сдружения в сектора. От една страна местните власти се оплакаха най-вече от боклука, който оставят къмпингуващите, от увреждането на защитените зони и невъзможността за налагане на глоби на нарушителите. От своя страна природозащитните организации и експерти изтъкнаха, че проектонаредбата не предлага регулация, а налага забрана за нощуване извън официалните къмпинги и изтъкнаха необходимостта от цялостна стратегия.

Кметовете на Шабла и Царево - Мариян Александров и Георги Лапчев се обединиха около позицията, че трябва да има "поне някакъв" регламент, отколкото липса на такъв. Според тях случващото се по морето прилича на "разграден двор" и поставя в неравнопоставено положение местните хора, които плащат за сметосъбирането, произведено от къмпингуващите, вместо самите летовници.

Представителите на браншови и неправителствени организации се позоваха на примерите от други европейски държави и изтъкнаха като аргумент, че в тях къмпирането се разглежда като право на достъп до околна среда. Чуха се и различни предложения за подобряване на нормативната уредба:

да се изработи най-напред национална стратегия за развитие на дивото къмпингуване (от "Продължаваме промяната" анонсираха, че имат вече готов проект)

да се изгради методика на къмпингуването, която да включва например кадастрална карта на точките на къмпингуване, за да може те да бъдат следени и контролирани от съответната община

да се изработи закон, с който да се узаконят местата, в които караваните да могат да спират за престой

да се извади наредбата от Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и да се въведе в Закона за устройството на територията

процесът по изработването на наредбата да се лидира от Министерството на туризма, а не от МРРБ

да се въведе "териториална винетка" за един, два, три дни, седмица или месец

да се въведе термин "къмпинг инфраструктура"

В отговор на критиките от страна на кметовете на Царево и Шабла бившият министър на околната среда и водите в кабинета "Петков" Борислав Сандов изтъкна, че добрите регламенти, които могат да се създадат, не бива да почиват на предпоставката, че туристите само носят отпадъци. Юристът Дончо Бораджиев обрисува нагледно ситуацията така: "Ако има нарушение по закона за движение по пътищата, трябва ли да забраним движението по пътищата", обърна се той към гостите.

Бившият зам.-министър на Сандов Тома Белев добави, че наредбата няма да реши абсолютно нищо, според него трябва да се прилагат действащите разпоредби за териториите извън очертаните в наредбата и ако има проблем с тяхното прилагане, да бъдат променени. "Да забравим тази наредба, ако искаме да поощряваме къмпингуването", заключи Белев.

Накрая организаторът на кръглата маса Ивайло Мирчев заяви, че ще се ангажира лично с темата и ще направи всичко възможно до края на годината да има решение, което след това да бъде прието, "за да може януари месец всички да знаят какво следва и когато дойде сезонът, всички да се подготвени".

Какво гласи настоящата проектонаредба

Според настоящият вариант на наредбата, местата за диво къмпиране може да се обособят в частни, общински и държавни терени в зони А и Б, горски територии или в земеделски необработваеми земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им. Такива не може да има в резервати, природни забележителности и защитени местност по Закона за защитените територии. В тях ще може да се къмпингува от 1 май до 30 септември, а даденото място ще има "разрешително" само за срок от до 3 години, като това ще става със заповед на кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

От собственика на терена се изисква да подаде заявление до кмета, което трябва да съдържа всички налични данни за имота, скица от кадастъра, документ за собственост, "ситуационен план", правила за ползване на мястото, становища от органите за пожарен контрол, здравните власти и екоминистерството. Ситуационният план пък включва граници на имота или на частта от имота, геодезическо заснемане на дървесната растителност, вход, зона за придвижване на леки автомобили, кемпери, каравани, мотопеди, мотоциклети, велосипеди, места за паркиране на превозни средства, места за разполагане на палатки, кемпери или каравани, места за разполагане на преносими химически тоалетни, места за разполагане на контейнери за отпадъци, места за палене на огън, при условие, че няма забрана в нормативен акт за съответната територия.