България е използвала едва 38% от 880-те милиона евро, с които разполага за инфраструктура по програма ИСПА от 2000 г. насам. Страната се нарежда на последно място по усвояване на средства за инфраструктурни проекти от европейския бюджет. Средното за страните членки е доста по-високо - над 60%. Тези данни на Европейската комисия бяха представени в рамките на отворените дни на институцията, започнали в понеделник.

През тази година - последната, в която могат да се договорят проекти по ИСПА, са използвани едва 4% от парите по програмата. Най-много средства страната е усвоила през 2005 и 2007 г. - по 8% от предназначените за нея за бюджетен период 2000 - 2006 г. През всяка от първите три години от програмата - 2000 до 2003 г. - са усвоявани под 3% от предвидените средства. Според правилата на Европейския съюз контрактуването по предприсъединителната програма приключва две години след края на бюджетния период, т.е. през 2008 г. Крайният срок на изпълнението на проектите и съответно на финансирането е 2010 г., припомня Дневник.bg.

"Това е положението и няма да стане по-розово, убеден съм. Нямаме административен капацитет, в докладите ще продължи да пише за завидната липса на такъв. Просто никой няма да работи за 500 лв.", коментира председателят на парламентарната икономическа комисия Йордан Цонев от ДПС. Заради отсъствие от страната председателят на парламентарната комисия по европейски въпроси Младен Червеняков (БСП) не беше открит за коментар, а Радослав Илиевски (БСП), шеф на подкомисията за усвояването на еврофондовете, обеща такъв, след като се завърне в България.

Най-много са неизползваните средства в областта на екологията - 64% от парите, предназначени за България. Именно там е най-вероятно най-голяма част от средствата да се върнат в европейския бюджет заради липса на качествени проекти, към които да бъдат насочени. Преди дни в Албена министърът на екологията Джевдет Чакъров посочи доста по-различна сума - "над 51 % от средствата по програма ИСПА са изплатени до момента", каза той. Според Еврокомисията обаче става въпрос за 36%, голяма част от които са на ниво предварителни плащания.

Екопроектите по ИСПА са строителство на пречиствателни станции за отпадни води и регионални депа за битови отпадъци. Лично министър Джевдет Чакъров обеща, че до края на 2008 г. ще бъдат подписани всички оставащи за изпълнение проекти по ИСПА. Работи се по проекта за воден цикъл на София и по тези в Кюстендил и във Варна. Започна строителството на пречиствателни станции в Попово, Търговище и Шумен. В понеделник трябваше да се състои и официалното подписване на водния проект по ИСПА за Сливен, но церемонията беше отложена в последния момент, за да може Чакъров да присъства на пускането в експлоатация на сероочистващите инсталации в ТЕЦ "Марица-изток" 2 в Стара Загора.

Застрашени са и 61% от парите, предназначени за пътища. Заради конфликта на интереси и корупцията в бившия пътен фонд, поради което бяха замразени и средствата по програмата, тази година са усвоени едва 1% от тях. Сред замразените проекти е магистрала "Люлин". За миналата година успеваемостта също не е висока - тогава са били използвани 5% от парите за пътна инфраструктура. За разлика от България средната усвояемост на средства за транспортни проекти в ЕС е почти 70%.

По проектите за техническа помощ в областта на инфраструктурата пък са използвани 41% от парите, отделени за България. В други нови страни членки, като Словакия и Словения например, усвояването по това перо достига 90%.

Румъния също не успява да се възползва пълноценно от европейското финансиране по ИСПА, сочат данните на Еврокомисията. Въпреки това тя е усвоила с 10% повече в сравнение с България от средствата, които й се полагат по програмата.

Експерти на Еврокомисията прогнозират, че слабото усвояване на ИСПА ще доведе не само до твърде ограничена полза от предприсъединителната програма в България, но и до проблеми с ефективното управление на структурните и Кохезионния фонд, от които страната разполага с над 11 милиарда евро, от бюджета на ЕС и националното съфинансиране.