Цените на потребителските стоки у нас падат в пъти по-бързо, отколкото във в еврозоната, въпреки че инфлацията в страната е 4 пъти по-висока от тази в страните от валутния съюз. Този извод може да се направи от последните инфлационни данни за ЕС, които Евростат публикува в понеделник. Сравнение на хармонизирания индекс на потребителските цени (който измерва и потреблението от чужденците в дадена страна) показва, че през февруари спадът на месечна база в цените на храните и напитките в България е 7 пъти по-голям, отколкото в еврозоната.

У нас поевтиняват още дрехите и обувките, докато в 16-те държави с евро тази категория стоки поскъпва спрямо януари. Разходите за образование и транспорт в България обаче продължават да се увеличават, при това с темпове, доста по-големи от тези в еврозоната, информира Дневник.bg.

В края на февруари страната ни следва общия тренд в ЕС и за една година инфлацията се е стопила наполовина. За положителен може да се приеме фактът, че България успява да напусне челната тройка на Европа по най-голямо поскъпване на живота на годишна база, където доскоро традиционно се класираше заедно с балтийските държави. Повечето български макроикономисти посочват, че при толкова високи нива на инфлация, каквито се наблюдаваха у нас към средата на миналата година, е нормално сега ценовият ръст да се успокоява с по-бързи темпове.

В отделен доклад Евростат отчете, че в края на миналата година нивото на заетостта в Европейския съюз замръзва на стойностите си от последните месеци на 2007 г. За последното тримесечие на 2008 г. ръстът на заетостта в ЕС на годишна база е 0%, а спрямо предходното тримесечие има спад от 0.3%. Това са най-лошите данни от 1995 г. насам и отразяват глобалните икономически събития между септември и декември. През последното тримесечие на 2008 г. финансовата криза доведе до вълна корпоративни фалити и уволняване на стотици хиляди хора в Европа и САЩ. Много анализатори очакват, че броят на работещите е продължил да намалява и в началото на тази година.

Все пак заради инерцията от първите месеци на миналата година Евростат регистрира годишен ръст в заетостта от 0.8%. Това означава, че между януари и декември в общия трудов пазар на 27-те членки на съюза са се включили 1.76 млн. нови работници. Това обаче не е оказало никакво влияние върху нивото на безработицата в ЕС, което за година се е увеличило с близо процент - до 8.2% за януари при 7.3% за същия месец година по-рано.

Към края на годината България продължава да поддържа ръст на заетостта, който е и сред най-високите в Европа. Броят на заетите у нас за последното тримесечие на годишна база се покачва с 2.1% според Евростат. По този показател страната ни отстъпва само на Полша - ръст от 3%, и Словения - увеличение от 2.2 на сто. Миналата седмица Евростат публикува данни, според които България е сред държавите с най-голям темп на растеж на заплатите. Страната ни обаче води и в още една класация - тази за най-ниска производителност на труда. Така - поне статистически - България отново показва по-добри показатели от големите икономики, където спадът в заетостта варира между 0.2% за Великобритания и Италия и достига цели 3% в Испания.