Българите искат да работят повече, сочат данни на Европейската статистическа служба. Проучването обхваща държавите-членки и хората, заети на непълно работно време. Изследването отразява мнението на хора на 4 или 6-часов работен ден.

Близо 40% от българите, които са на непълен работен, ден заявяват, че искат да работят повече. В тази класация, преди нас са Латвия, Гърция и Испания - все страни, в които има висока безработица. У нас има един друг феномен, който проучването не е отчел - масово се сключват трудови договори на 4 часа, а всъщност хората работят много повече.

Работодателите се възползват от ситуацията - сключват фиктивни договори на 4 часа и не плащат извънреден труд. Само за първите 9 месеца на годината инспекторите са хванали над 170 хиляди нарушения, голяма част от тях за неплатен извънреден труд.

Бизнесът твърди, че работният ден в България може да бъде и по-пълноценен. "Виждаме какво става по улицата, по заведенията през работно време, това означава, че много от хората не уплътняват своя работен ден", коментира Григор Димитров от БСК, цитиран от bTV.

Над 41 милиона души в ЕС са заети на непълно работно време. Една пета от тях искат повече часове труд. У нас работата на 4 часа дневно набира скорост след 2008 г., като компромисен вариант пред съкращаването на работни места в кризата.

Хората, които искат да работят повече, са от страни с висока безработица. И от такива, в които цената на труда е ниска. У нас един час труд, струва средно 2,5 евро, в Латвия - около 5, а в Белгия - близо 40 евро.

8 200 000 души в ЕС могат, но не търсят работа. Според прогнозите на Европейската комисия за пазара на труда, през 2012 година не се очаква оживление. Безработицата вероятно ще остане на сегашното си равнище за Съюза от малко над 9%.