Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим почина тази нощ. "Oколо 4.00 часа сутринта, на 98-годишна възраст, се престави в Господа главата на Българската православна църква - Българска патриаршия Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим", се казва в съобщение на църквата. Св. Синод на БПЦ-БП ще излезе със специални съобщения относно кончината на Светейшия ни патриарх.

Здравословното състояние на патриарха се влоши през октомври, заради обща отпадналост. По препоръка на лекарите патриархът не участва в честванията на 98-ия си рожден.

Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.

Основното си образование получава в родното село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, в параклиса на Богословския факултет приема монашески постриг от приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник - светец на светата Църква от VII век.

Монашеското пострижение става под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил. С даването на монашеските обети той посвещава целия си по-нататъшен живот на непрестанно служение на Бога.

На 25 юни 1971 г. Св. Синод в пълен състав пристъпва към избор на трима митрополити, достойни за патриаршеския престол. На 4 юли 1971 г. след Божествена св. литургия, извършена в синодалния параклис "Св. цар Борис” в София, членовете на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор, 101 души, се събират в големия салон на Синодалната палата, за да изберат Български Патриарх и Софийски Митрополит.

След гласуването изборното бюро преброява подадените писмено гласове и председателят на изборното бюро обявява Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Максим за законно и канонически избран от клира и народа Български патриарх и Софийски митрополит. За разлика от други комунистически страни, в България Православната църква се радва на уважение, макар да е признавана само нейната културна и просветна роля в историята, но не и нейната духовна и спасителна същност.

През 1989 г., когато комунистическият монопол върху властта рухва и "нежните революции” в цяла Източна Европа пораждат огромни очаквания, мнозина се съблазняват да действат по революционен път и в Църквата, като използват антикомунистическа реторика.

Така в началото на 90-те години в Българската православна църква се извършва опит за преврат. Създава се църковен разкол на политическа основа, подкрепен от тогавашната гражданска власт. Учредява се т. нар. "нов Синод”, поставя се "алтернативен патриарх”, издават се уволнителни разпоредби за архиереи и за Българския патриарх.

Завзети са с щурм сградата на Св. Синод, множество столични храмове. За кратко време е окупирана и сградата на Софийската св. Митрополия. Атаките на разколниците са съсредоточени лично срещу патриарх Максим.
През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единодушно препотвърждават несъмнената каноничност на ръководството на Българската православна църква начело с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е обявен за окончателно приключен.

На прием в Синодалната палата Българският патриарх Максим е удостоен със званието почетен доктор на Християнската богословска академия във Варшава. Президентът на България Георги Първанов награждава Негово Светейшество патриарх Максим с най-високия български орден "Стара планина”  I степен, за  големите му заслуги в духовния живот на българския народ и за мъдрото управление делата на Българската православна църква.