На 6 май българската православна църква почита Свети Георги Победоносец. Денят е обявен за официален празник в страната, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Освен това се чества се и като празник на овчаря.

Свети Георги Победоносец е бил войник в Римската империя, почитан като мъченик за Христовата вяра. Той е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Светецът е роден в Кападокия (Мала Азия). На 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Според преданията близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, който често излизал и много хора ставали негова жертва. Този змей е бил убит от Св. Георги.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя (змей).

Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно смятан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е "повито с блага роса".

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден, (както и този на Спасовден) е особено плодоносен - "Всяка капка носи жълтица".

Същевременно 6 май като празник на Българската армия се чества официално от 9 януари 1880 г., когато е учреден с указ №5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ №1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за "Ден на пастиря". Традицията е възстановена през 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.

Разпространен е обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

Според народните представи св. Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.