Почти половината от ползащите услуги на Българския червен кръст (БЧК) хора над 60-годишна възраст имат компютър и влизат в интернет, всеки трети от тях използва електронна поща. Пенсионерите, обгрижвани от "Каритас България", са значително по-назад в използването на технологиите.
Това са част от резултатите, до които стигна първият етап от проучването на отношението на възрастните хора към използването на съвременните технологии, както и на техните нужди от помощ в дома. Проучването е част от европейски проект за разработване на виртуален асистент за активно стареене, който ще представлява интегрирана система от отделни модули и софтуерни приложения, изцяло съобразени с потребностите на неговите ползватели. В България проектът се осъществява от Балканския институ за социална политика.
Изследването се проведе едновременно в Австрия от Европейската федерация на възрастните хора, в България от Българския червен кръст и "Каритас България" и в Словения от Университетския институт за рехабилитация. То обхвана извадка от 498 човека около и най-вече над 60-годишна възраст.
Смартфоните сред възрастните хора, за които се грижат БЧК и "Каритас България", са рядкост - те предпочитат да използват мобилни телефони от старо поколение. Сравнително слабо разпространени сред тях са интернет базираните приложения за комуникация като WhatsApp, Skype, Viber, Messenger.
В България всички възрастни хора, обхванати от двете социални организации, имат телевизор, малко повече от половината – радио. Повече от две трети от тях си мерят кръвното налягане или кръвната захар сами.
При анкетираните пенсионери в Словения положението е сходно с това в България. Връстниците им в Австрия обаче са значително по-добре запознати с технологиите - почти всички използват компютър, интернет и имейл. Възрастните австрийци с компютър дори са повече от тези с телевизор, а една трета имат профили във "Фейсбук".
Повече от половината възрастни хора, анкетирани в Австрия, България и Словения, имат самочувствието да са на "ти" с технологиите. Дванадесет на сто се плашат от тях. Почти две трети обаче са готови да се учат, за да са в крак с времето. Цели 39% от изследваните твърдят, че усвояват новостите с лекота.
Очаквано, по-отворени за съвременните технологии са най-младите сред възрастните хора – тези под 65 г. Значителен е делът на пенсионерите между 66 и 70 г., които ползват компютър – почти 74%. Повече от половината от над 70-годишните също работят с компютър. Почти толкова хора използват интернет и имейл. Почти всеки пети от тях обаче не знае какво е смарт часовник.
За да се гарантира обективност на информацията, в изследването са били включени почти равен брой жители на големи градове или столици, на малки градове и на села. Преобладаващата част от анкетираните живеят сами (38%) или в домакинство с двама души (49%).
Най-много представители на възрастовата група над 60 години страдат от хипертония – половината мъже и 60% от жените. Значителен е делът на пенсионерите с диабет. Тези хора редовно следят нивото на кръвното си налягане или на кръвната захар и пият лекарства. Ето защо една от функциите на бъдещия виртуален асистент ще бъде да напомня за това.
Над една трета от мъжете и 22% от жените страдат от сърдечни заболявания. По 6% от представителите на двата пола са преживели поне един инсулт. Полезно за тези потребители би било устройство, което се носи на ръката или на дрехата и постоянно следи основни жизнени показатели като кръвно налягане и пулс.
Сред потенциалните ползватели на бъдещия виртуален асистент са също хора с двигателни проблеми. Всяка четвърта жена и 12% от мъжете, участвали в проучването, имат артрит. За тях ще се разработи модул за предупреждение при препятствия в околната среда. Мисли се също за система, която ще сигнализира роднини и съседи, ако човекът падне и не може да стане сам.
Едва по 6% от анкетираните мъже и жени признават, че страдат от депресия. Доказано е обаче, че основният проблем при възрастните хора е самотата, която често води до депресивни състояния. Изследването установява, че 3% от пенсионерите нямат никакви контакти с роднини, 4% изобщо не се срещат или чуват с приятели. Голяма част от възрастните хора редовно общуват с роднини и приятели по телефона или имейла, но личните срещи са по-редки.
Представените резултати са получени след анализ на количествените данни от попълнените анкети, събрани в рамките на проучването. В момента тече вторият – качествен етап на изследването, който включва дълбочинни интервюта с поне 30 потенциални потребители на виртуалния асистент. Паралелно с интервютата ще се проведат и срещи с близо 100 близки на възрастни хора, социални работници, доставчици на социални услуги. Проучването включва също срещи с експерти в законодателство, социално осигуряване, телекомуникациите.
Виртуалният асистент в подкрепа на активното стареене (SAAM - Supporting Active Ageing through Multimodal Coaching) се финансира с близо 4 млн. евро от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Системата ще съдейства на хората да се чувстват добре в обичайната си среда, като събира данни за здравословното и емоционалното им състояние чрез сензори, интелигентни измервателни уреди, видео и аудио приемници. Тя ще следи жизнените функции и приемането на медикаменти, ще открива и алармира за негативни промени в настроението и поведението на своите потребители. След анализ на здравните показатели и навиците на възрастния човек невидимият помощник ще дава препоръки за здравословна диета, ще предлага социални и културни занимания.
Проектът започна на 1 октомври 2017 г. и ще продължи три години. В международния консорциум, който работи по него, влизат 10 организации от пет европейски държави. Сред тях са водещи висши училища като Единбургския университет (Великобритания) и Залцбургския университет "Париж Лодрон" (Австрия), словенските изследователски организации Университетски институт за рехабилитация и Технологичен институт "Йозеф Стефан", доказани технологични компании като българската ScaleFocus и немската Interactive Wear AG.
