Със свое решение правителството прие Доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2021 година.

На база данни от тримесечните отчети за касовото изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2021 г. е положително в размер на 116,1 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП, при заложен дефицит в ЗДБРБ за 2021 г. от 3,9 %) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 382,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 266,8 млн. лева.

Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към 30.06.2021 г. са в размер на 24 761,1 млн. лв. или 52,0 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към юни 2021 г. нарастват с 3,3 млрд. лв. (15,5 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3,6 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева. При съпоставката в частта на неданъчните приходи следва да се има предвид, че през месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 19 246,4 млн. лв., което представлява 52,0 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 3 677,8 млн. лв. или 52,7 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 8 892,4 млн. лв. (52,1 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 6 135,2 млн. лв. (54,7 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 611,8 млн. лв. (46,8 % от разчета), а тези от мита са в размер на 121,6 млн. лв. (51,9 % от годишните разчети).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 803,8 млн. лв. или 62,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 5 872,4 млн. лв., което представлява 50,2 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 264,2 млн. лв., което е 64,6 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. възлизат на 24 645,0 млн. лв., което е 47,0 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юни 2020 г. бяха в размер на 19 821,4 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юни 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Нелихвените разходи са в размер на 23 483,9 млн. лв., което представлява 46,8 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 21 694,2 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 774,2 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 15,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 364,2 млн. лв. (55,4 % от планираните за 2021 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 796,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2021 г. е 9,3 млрд. лв., в т.ч. 8,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Развитието на основните бюджетни параметри през първото полугодие бе доминирано от постепенно възстановяване и подобрение на показателите в частта на приходите, особено отчетливи през второто тримесечие, когато поредният пик на пандемията утихна, както и от постоянен натиск в частта на разходите, свързан с прилаганите социално-икономически мерки за намаляване на негативните последствия от пандемията върху бизнеса и най-уязвимите групи от обществото.

Параметрите по разходите индикират за сериозен натиск, породен от необходимостта да се обезпечат допълнителни разходи над планираните с разчетите по ЗДБРБ за 2021 г., които са свързани основно с действащите към момента социално-икономически мерки за намаляване на негативните ефекти от кризата за бизнеса и най-уязвимите групи от населението, както и преките разходи на сектор „Здравеопазване“ за борба с новата вълна на пандемията през пролетта, които наложиха активирането на законово установения ограничител на разходите по чл. 106 на ЗДБРБ за 2021 г. още през първото полугодие на годината.

Към месец август 2021 г. чрез преструктуриране и оптимизиране на разходите по държавния бюджет и за сметка на ограничаване на разходите по някои бюджети, както и за сметка на прилагането на разпоредбите на чл. 106 на ЗДБРБ за 2021 г. са обезпечени допълнителни разходи за финансиране на мерки за борба с пандемията в общ размер на близо 1,1 млрд. лв. Това изчерпва възможностите за преструктуриране и пренасочване на ресурс от други политики и сектори за обезпечаване на приоритетни разходи, свързани с мерките за борба с пандемията в рамките на одобрените разходни тавани в ЗДБРБ за 2021 г.

Все по-реалните рискове за нова вълна на пандемията през есента, свързани с бързото разпространение на варианта „Делта“ на COVID-19 в някои страни в Европа, бавният темп на масова ваксинация в България, както и изчерпаните ресурси в бюджета за годината за продължаване на социално-икономическите мерки за подкрепа за бизнеса и уязвимите групи от населението налагат необходимостта от актуализация на ЗДБРБ за 2021 година.

В тази връзка служебното правителство одобри и внесе на 02.08.2021 г. в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Със законопроекта се търси баланс между необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за приоритетни и неотложни политики до края на годината, при вече изчерпани източници за тяхното обезпечаване в рамките на разчетите по ЗДБРБ за 2021 г., и възможностите на приходната част на бюджета да осигури тяхното финансиране.

Направеното предложение с разчетите към законопроекта е за подобрение на приходите по КФП с малко над 2 млрд. лв. и за увеличение на разходите по КФП с около 1,8 млрд. лв., което означава, че бюджетното салдо по КФП се подобрява от дефицит в размер на 3,9 % от прогнозния БВП в разчетите към първоначалния ЗДБРБ за 2021 г., на дефицит в размер на 3,6 % от прогнозния БВП в разчетите към предложената актуализация.