Днес православната църква отбелязва Тодоровден - Конския Великден. Християнския празник отбелязваме традиционно в първата събота след Сирни Заговезни. През 2014 г. той се чества на 8 март, датата, съвпадаща с Международния ден на жената.
Църквата почита паметта на Св. Теодор Тирон. Имен ден празнуват всички, носещи имената Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка, Юлиян, Юлияна.
Историята на празника започва още в ранния период на църковното развитие – в последните векове от съществуването на класическата Римска империя.
Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363 г.) - последният езически император на Рим, продължавал да работи за възвръщането на езичеството.
По време на строгия Великденски пост императорът използвал хитрост, за да накара вярващите да го нарушат и да ядат идоложертвена храна. За целта наредил на цариградския градоначалник тайно да напръска с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара.
Градоначалникът изпълнил заповедта, но според легендата измамата не останала невидяна от Божието око. Господ направил така, че нечестивият замисъл да бъде открит и вярата на децата му да остане непокътната.
Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
Светецът заръчал по време на поста вярващите да си приготвят коливо - жито, и да се хранят с него. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал чиста стока на пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на се. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква.
Конският Великден
Празникът има корени и сред езическите вярвания по българските земи. Свети Тодор се почита като покровител на раждането и плодовитостта. Нарича се още Конски Великден, защото се свързва със здравето на конете. Според някои вярвания на този ден светецът съблича своите девет кожуха, мята се на белия си кон и отива при Бога, за да измоли лятото.
Как честваме Тодоровден
В чест на почитаното животно - кон, на Тодоровден се провеждат кушии или надбягвания с коне.
Сутринта на празника конете се почистват, разресват, сплитат се опашките и гривите, накичват се и заедно с техните пременени ездачи отиват на надбягванията. В някои райони в състезанията участват и пищно украсени каруци. На победителите, естествено, се присъждат награди - както за коня, така и за ездача.
На жените пък се пада честта да омесят обредните хлябове. Те се подготвят още преди изгрев слънце и имат форма на подкова или конче. Украсяват се със скилидки чесън, орехови ядки и сол. Раздава се за здраве и плодовитост на кобилките. От тези питки се дава и на конете.
Водени от народното схващане, че св. Тодор е не само закрилник на конете, а и покровител на булките и раждаемостта, младите невести също приготвят малки хлебчета. Раздават ги на близки и роднини, а те пък им пожелават да имат деца.
Друг обред, свързан с Тодоровден, е миенето. Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват.
Преди кушията пък жените мият косите си с вода, в която има слама от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.
Празникът завършва с хора и закачки.
