"Искат държавен фонд за развитие на Северозапада"
Жители на Монтана започват подписка, депутатите социалисти от региона се ангажираха да съдействат законово
Жители на Монтана стоят зад организирането на Национална гражданска инициатива (НГИ), чиято основна цел е в бюджета за 2020 година да бъде създаден Държавен инвестиционен фонд Северозапад. Председателят на организацията Камелия Трифонова обясни, че подобен ход би подпомогнал преодоляването на някои от най-наболелите проблеми в региона и особено на демографската криза. Тя и представители на НГИ са изпратили до НС и председателя на комисията по взаимодействие с НПО и жалби на граждани Георги Гьоков предложение за създаване на фонда, а от днес започват и национална подписка в подкрепа на искането. Инициаторите се срещнаха в парламента с Гьоков, Корнелия Нинова и левите депутати от Монтана, Враца и Видин. На срещата дойде и икономистът Пламен Милев, който e част от екипа, подготвящ алтернативния държавен бюджет на левицата.
Камелия Трифонова обясни, че Северозападът продължава да се обезлюдява, а мерки не се предприемат. "Обещаваха агенция за Северозапада, министерство за Северозапада и закон за нашия регион, но нищо не се случи. Затова преди началото на бюджетната процедура за 2020 г. организираме инициатива за създаване на такъв фонд и ще настояваме държавата да отдели ресурс за справяне с демографската криза, която е застрашителна за целия регион", обясни тя. Гьоков припомни, че проект за подобен фонд е имало при правителството на Пламен Орешарски, но с падането на кабинета идеята е била изоставена.
НГИ настоява държавата да осигури финансиране за инфраструктура и привличане на инвеститори за високотехнологично производство. Хората припомниха, че в Монтанско заплатите са най-ниските за страната. Сред предлаганите мерки за подобряване на живота в Северозапада са отпускането на стипендии за студенти, които след завършване на образованието си да работят в региона, еднократна помощ в размер на 10 минимални работни заплати при раждане на дете, но само за осигуряващи се родители, както и подпомагане на млади предприемачи и малките производства.
Сред учредителите на гражданската инициатива са членове на БСП и кандидатът за кмет, издигнат от левицата, Илия Илиев.
Народните представители от БСП обещаха да съдействат законодателно за създаването на фонда. Корнелия Нинова заяви, че ще отстоява идеите при обсъждането на държавния бюджет и изрази готовност някои от мерките да бъдат допълнени. Депутатът Атанас Костадинов призова всички политически сили да подкрепят мерките за съживяване на Северозапада. "Не приемаме, че няма пари за Северозапада. За 2 години МС изхарчи близо 1 млрд. лв. без никакви критерии и искаме тази практика да спре", заяви той.
в. "Дума"
"Вложенията в имоти се увеличават"
Инвестициите на бизнеса в имоти нарастват най-бързо, сочат данните на НСИ. Годишните разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в сектора операции с недвижими имоти са на стойност 1,865 млрд. лв., което е увеличение с 20%. В сектора на недвижимите имоти са вложени над 10% от всички инвестиции в ДМА, направени от опериращите в страната компании.
Общият обем на годишните разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в страната са 17,6 млрд. лв. Най-много вложения има в индустрията - 5,483 млрд. лв. Това са над 31% от всичките инвестиции в страната, но в сектора има спад на вложенията с 3,66% спрямо предходната година. На второ място с 26% дал от инвестициите е търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството. В този сектора са вложени 4,57 млрд. лв. за година, но също има спад от 3,64%. Най-голям е спадът на инвестициите във финансовите и застрахователните дейности - с 27% до 293 млн. лв. Това се дължи на навлизането на онлайн банкирането, което води до намаляване на нуждите от банкови клонове. Обединяването на банки също допринася за тази тенденция.
Освен недвижимите имоти, има още няколко сектора със сериозен ръст на инвестициите. В селското стопанство придобитите ДМА нарастват с 10%, като в селскостопанска техника и сгради само за година са вложени над 1,451 млрд. лв.
в. "Труд"
"Изпитът за книжка - c камера в колата и без присъствие на инструктор"
Видеонаблюдение и датчици, отразяващи автоматично грешките, ще бъдат поставяни в автомобилите по време на шофьорските изпити.
Това е една от мерките, предложени от транспортния министър Росен Желязков, за подобряване на дейността на изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Те бяха одобрени от правителството на заседанието му в сряда.
Ще бъде създадена и интегрирана електронна система, която да контролира изпитите чрез камерите в колите. Така ще се ограничи субективният фактор и ще се осигури контрол на маршрута, пише в мотивите на мерките. Освен това в автомобила няма да присъства инструктор или представител на учебния център, а само служител на агенцията. Това ще осигури контролирана среда.
в. "24 часа"
"Новият" ЧЕЗ няма да иска поскъпване на тока"
Светло бъдеще пред българите, живеещи в Западна България, очерта "Еврохолд" -кандидатът, който стигна до финалната права в сделката за активите на ЧЕЗ у нас. На специален брифинг от компанията очертаха намеренията си за развитието на ЕРП-то у нас, когато сделката бъде финализирана. В момента застрахователното дружество е в напреднала фаза за придобиването на чешката компания. Документите за покупката се разглеждат от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която трябва да се произнесе в 25-дневен срок. Стойността на сделката е 335 млн. евро, като тя трябва да бъде одобрена и от енергийния регулатор.
От кандидат-купувача са оптимисти и се надяват всичко да приключи възможно най-скоро. В противен случай това би било "национално предателство". "Еврохолд" няма друг енергиен бизнес - освен електромера ми вкъщи, така че не може да има концентрация", заяви председателят на Надзорния съвет на дружеството Асен Христов. Той допълни, че ако сделката бъде блокирана, ще последват дела.
Компанията е вторият кандидат-купувач на ЧЕЗ, след като преди това пропадна сделката с "Инерком" на Гинка Върбакова. Наскоро от чешкото дружество обявиха, че ако и този път инвестицията не бъде одобрена, те ще останат още 5 години у нас. "ЧЕЗ не са размислили, просто предупреждават, че трети опит няма да има", коментира Асен Христов.
в. "Сега"
"1000 лева при раждане за осигурени майки"
Държавата да плаща таксите за ясли и градина, предлагат експерти
Еднократното обезщетение при раждане да стане 1000 лв., но само за осигурените майки и да се премахне доходния критерий, за да има детски добавки за всички. Това предложиха експертите на последното заседание на Националния съвет по демографска политика към Министерския съвет.
Помощите на семействата с едно дете в момента са 40 лв, а на тези с две - 90 лв. Семействата с три деца получават 135 лв. Тези параметри са за домакинствата с до 400 лв. месечен доход на човек. Семействата с доходи от 400,01 до 500 лв. на човек пък получават 80% от пълния размер на помощта. Според разчетите на експертите ще са необходими допълнителни 55 млн. лв.
Друга мярка, която се предлага е да се дават по 1000 лв. еднократна помощ при раждане, но само на осигурените майки. останалите ще взимат както сега - по 250 лв.
за първо дете, 600 лв. за второ и 300 лв. за трето. За целта ще са необходими допълнителни 34 млн. лв. през следващата година, като очакваните резултати са, че по този начин ще се насърчи раждането на деца и насърчаване на отговорното родителство на работещите и осигурените.
Да има данъчни облекчения от 1200 лв. за всяко второ и последващо дете родено след 1 януари 2019 г. е друго предложение на експертите и така в семейството могат да остават по още 100 лв. на месец.
"От ражданите годишно около 62 хил. деца близо половината втори или последващи деца. Годишно общата данъчна отстъпка от прилагането на мярката не надхвърля сумата от 37,2 млн. лв.", пише още в доклада на експертите.
в. "Монитор"
"Жалба на "Трейс" блокира поръчка за пътя Мездра - Ботевград за 160 млн. лв."
Дотук само "Европейски пътища" имат подписан договор за част от трасето Видин - Ботевград въпреки странно бързата работа на АПИ
"Трейс Груп холд" обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обществената поръчка за разширение на 20 км от пътя Мездра - Ботевград. На 10 септември Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) избра обединение между "Геострой" и "Пътстрой-92" от групата "Геотехмин" на Цоло Вутов. Те предложиха 160 млн. лв. при прогнозна 147 млн. лв. с ДДС.
Заради жалбата фирмите още не могат да подпишат договорите за този лот въпреки скорострелната работа на оценителната комисия. Поръчката беше обявена през октомври 2018 г., а ценовите оферти бяха отворени само 10 дни преди решението за избор на изпълнител - на 30 август.
в. "Капитал".
