"С 11 млн. са намалели животните за месо за 30 г."
Близо две трети от преработваните мръвки се внасят
В момента у нас се отглеждат около 3,4 милиона животни за добив на месо, докато в началото на демокрацията броят им е бил 14,5 милиона, или с 11 млн. повече. Това е съобщила пред agri.bg Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България.
Липсата на суровина и работна ръка са основните проблеми и пред този селскостопански сектор у нас. Друг проблем са непродадените количества месо и месни продукти, които големите хранителни вериги връщат на производителите и преработвателите. "Магазините поръчват огромни количества, за да изглеждат добре заредени, но тези обеми не могат да бъдат изконсумирани. Залежалата стока се връща на производителите, които трябва да я унищожат за своя сметка, или се унищожава от самите магазини, отново за сметка на производителите. Държавата трябва да изисква от големите вериги да въведат системи за изчисление на нужните количества, които могат да бъдат продадени с минимално разхищение на продукция", смята експертът. Това ще спомогне и за намаляване на генерирания от индустрията хранителен отпадък, който е едно от сериозните екологични предизвикателства, които ЕС трябва да разреши.
По думите на Чамова около 16 300 души работят в месодобивния и месопреработвателен сектор в България. Произвеждат се около 80 000 т свинско месо, предимно за прясна консумация. Близо две трети от преработваното месо се внася - основно от Европейския съюз, защото извън него има мита и се вдига крайната цена. Свинското е второто най-предпочитано месо в страната. На първо място е пилешкото, като неговото производство успява да задоволи вътрешния пазар. "Агнешкото и телешкото не са особено популярни в България и затова добиваните количества тук са достатъчни, за да посрещнат търсенето. Агнешко се консумира основно около празници, като средно българинът потребява около 1,4 кг годишно", коментира д-р Чамова.
Най-големите месопреработватели са и сред най-големите производители на месо, но повечето компании са малки и средни. В момента в месопреработвателния сектор има около 450 предприятия, които отговарят на изискванията за работа. В началото на прехода те са едва 60-70, като през 90-те години на миналия век стигат до 1000-1100, повечето от които обаче не отговарят на стандартите и затова биват закрити впоследствие.
"Проблемът с АЧС няма да приключи лесно. Цяла Азия е пламнала, а Китай е основният консуматор на свинско месо. Те ще трябва да внасят около Нова година и не се интересуват от цената. Затова поскъпна и свинското в Европа", обясни Чамова. Тя каза, че не е сигурна, че има биопроизводство на месо в България. Защото и храната за животните трябва да е биосертифицирана. "Планинското отглеждане е по-реално, защото в планината е чисто, не са третирани пасищата, водата е чиста. Но там не можеш да имаш и голямо производство", каза експертът.
в. "Дума"
"Всяка десета фирма търси хора"
Всяка десета фирма търси работници и ще назначава нови хора през първите три месеца на 2020 г. Това показва Обзорното изследване на ManpowerGroup за заетостта.
6 на сто от компаниите предвиждат да намалят служителите, а 82 процента не очакват промяна.
„Настроенията на работодателите на пазара на труда в България остават оптимистични и компаниите във всички индустрии и региони планират по-скоро да увеличат, отколкото да намалят нивата на заетост," коментира данните Александър Хангимана, управляващ директор на компанията за Балканите.
Фирмите във всички 10 индустриални сектора очакват да увеличат работната сила в периода януари-март. Най-силно темпо на наемане се предвижда в сектор „Минно дело". Стабилно увеличение на заетостта се очаква и в сектор „Строителство, „Производство" и „Транспорт, складове и комуникации".
По-умерени са очакванията на работодателите от сектор „Финанси, застраховане, недвижими имоти и бизнес услуги" и „Публичен и социален сектор".
в. "Труд"
"Бизнес и синдикати: Спрете договорите с американските централи"
С обща декларация, в която отново иска да се спрат дългосрочните договори с американските централи, излязоха във вторник КРИБ, БСК, Асоциацията на индустриалния капитал в България и КНСБ.
Ето какво са казва в становището им:
Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия по преференциални цени от "Ей и Ес -ЗС Марица изток 1" и "Контур Глобал Марица изток 3" трябва да бъдат прекратени преди обявяването на търг за капацитети.
Поводът да повдигнем остро въпроса отново точно сега е фактът, че инвестицията на една от централите вече е напълно изплатена. Това бе потвърдено и от Брюксел, и от наетата от българското правителство водеща световна консултантска компания. Категорични сме, че българските потребители нямат „излишни" милиони за неправомерни печалби чрез недопустима държавна помощ. В същото време цените на електроенергия за индустрията в България отново са най-високи в ЕС и търпението ни се изчерпва. Време за поредно отлагане вече няма. Предстои въвеждане на капацитетен механизъм, при който въглищните централи могат да получат средства в конкуренция с други производители от страната и чужбина и съобразно европейските правила /след нотификация - допустима държавна помощ/.
Каква е ситуацията с въпросните две централи? По силата на подписани договори преди присъединяването на България към ЕС те получават в противоречие с правото на ЕС държавна помощ. Само за регулаторната година от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г„ без необходимото в такива случаи одобрение от ЕК, над 700 млн. лв. ще се платят непазарно на инвеститорите в "Ей и Ес -ЗС Марица изток 1" и "Контур Глобал Марица изток 3", от които 301 млн. лева са за втората, изплатена напълно електроцентрала.
Припомняме, че държавните гаранции за инвестиции се забраняват от Договора за функциониране на ЕС, който е подписан и от България по време на присъединяването. Да, двете централи са нужни на българската енергийна система. Без тяхното производство няма да има достатъчно електроенергия. Да, те ползват местен ресурс - български въглища. Но за тях важат същите правила и закони. Конкуренцията и върховенството на правото е за всички!
в. "24 часа"
"София плаща прескъпо филтрите за комини"
Данъкоплатците в София са на път да платят драстично по-висока цена за филтри за комини, закупени със средства от бюджета на Столичната община, в сравнение с аналогичен проект, финансиран по европрограма. Това стана ясно на заседанието на комисията по екология към Столичния общински съвет, където се обсъждаха новите данъци за автомобилите.
Цената на очистващ филтър за еднофамилна къща, договорена по европейски проект, е 3120 лв. с ДДС за брой, а общата стойност на филтрите е 78 000 лв. В изпълнение на въпросната програма „Ефективно използване на новите технологии за чист атмосферен въздух" в жк „Красна поляна" вече са монтирани 25 филтъра. В същото време за сходен филтър, договорен с друга обществена поръчка с бюджетни средства, Столичната община се е съгласила да плати по 3948 лв. с ДДС за брой, или с 828 лв. повече.
Вторият договор е за 1000 филтъра с предвидена възможност да се поръчат още 1000. Стойността на 1000 филтъра е определена на 3.960 млн. лв. с ДДС, а при доставка и монтаж на 2000 филтъра фирмата ще получи още толкова, т.е. над 7.9 млн. лв. Ако общината бе платила филтрите по първоначалната цена, щеше да спести 1 656 000 лв. от тази сума.
В конкурса за втората поръчка е участвала една компания - ДЗЗД „Филтърни системи -България", която вече е обявена за победител. Конкурсът не е обжалван и с победителя е сключен договор. Същото обединение доставя филтрите и по пилотния проект. Любопитно е, че столичната администрация се е съгласила гаранционният срок на филтрите да е възможно най-краткият според условията на контракта - 24 месеца.
Сигналът за огромната разлика в цените бе подаден от Альоша Даков от БСП. От „Московска" 33 отговориха на „Сега", че при изпълнението на първия проект за 25 филтъра се е установило, че са необходими допълнителни дейности като "доизграждане или корекция на коминни тела, което касае материали и труд". По втория проект е изпълнено още "свързване към електрическото захранване и изграждане на вътрешна мини сградна инсталация, което касае също материали и труд".
в. "Сега"
"7 здравни регистъра за 10 млн. лв. на трупчета"
Седем здравни регистъра, чието създаване струва близо 10 млн. лева, се бави от години. Някои от тях стоят на трупчета повече от петилетка, показа проверка на „Монитор".
Става дума за регистъра за онкологичните заболявания, за диабета, имунизационния, за кожно-венерическите заболявания, скрининговия, за инвазивната кардиология и за лечебните заведения за болнична помощ и диализните центрове.
Общо в страната трябва да бъдат разработени и внедрени, надградени или интегрирани над 120 регистъра. Всички те трябва да бъдат свързани с Националната здравна информационна система, чието изграждане струва 12 млн. лева, обясниха от здравното министерство.
„Тя е гръбнакът на т. нар. електронно здравеопазване, за чието изграждане се заговори още през 2006 г." припомни адвокат Пламен Таушанов - председател на Българската асоциация за закрила на пациентите.
Въпросната информационна система трябваше да бъде изградена първоначално през 2018 година. Заради обжалване на обществена поръчка обаче срокът бе удължен до края на 2019-а. След ново обжалване се оказва, че тя трябва да бъде готова догодина. „По проект „Доизграждане на националната здравна информационна система (НЗИС) - етап 1 и етап 2" е сключен договор за разработване и въвеждане/внедряване на национални номенклатури, здравно-информационни стандарти, идентификация, автентикация и базова функционалност на ядрото на НЗИС" със срок на изпълнение 15 месеца от датата на сключване на договора. Това означава, че трябва да е завършена до 8 ноември 2020 г.", казаха от Министерството на здравеопазването. „Сключен е и договор за "Разработка и доработка на необходими регистри за изпълнението на НЗИС", те трябва да са готови до 22 април 2020 г. Според договора за разработване на подсистема за електронни административни услуги тя трябва да бъде завършена 1 април догодина", допълниха от здравното ведомство.
в. "Монитор".
