"Износът на българско оръжие намалява"
Най-големи клиенти на специалната ни продукция са Саудитска Арабия и Индия
През миналата година България е изнесла оръжие за близо 1,5 млрд. лв. Реално осъщественият експорт на продукция, свързана с отбраната, през 2018 г. е на стойност 764,54 млн. евро, докато през 2017 г. той е бил за 1,219 млрд. евро. Това е посочено в доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и на оръжията, който бе обсъждан от парламентарната икономическа комисия. През 2016 г. реализираните сделки с военна продукция са били за 1,015 млрд. евро, пише в него. Най-големите клиенти на оръжейните ни предприятия са Саудитска Арабия и Индия, като реализираният износ за тях през 2018 г. е на стойност съответно 154,6 млн. евро и 118,9 млн. евро. На трето място е Афганистан, износът закъдето е за 66 млн. евро. На следващите две места в класацията са САЩ и Турция, като експортът на военна продукция за тях е почти равен - по 59 млн. евро. За САЩ изнасяме предимно бомби, снаряди и ракети, които са на стойност над 22 млн. евро, както и гладкоцевни оръжия с калибър под 20 мм - за близо 19 млн. евро. Оказва се, че българските оръжия са конкурентни дори на добре развит пазар на военна продукция като този в САЩ.
Шестият най-голям клиент на българските оръжейни предприятия е Алжир, износът закъдето е на стойност 54,7 млн. евро. Сериозен е и експортът ни на военна продукция за Обединените Арабски Емирства (22 млн. евро), Азербайджан (21 млн. евро), Полша (20 млн. евро), Египет (20 млн. евро), Узбекистан (19 млн. евро), Чехия (12,5 млн. евро), Армения (9,9 млн. евро), Румъния (9,5 млн. евро), Уганда (7 млн. евро), Буркина Фасо (7,6 млн. евро) и Сърбия (6 млн. евро).
Най-голям дял от експорта ни на военна продукция е за Близкия изток - 27,9%, и Южна Азия - 24,2%. България изнася предимно бомби, снаряди и ракети (271 млн. евро), боеприпаси и взривателни устройства (260 млн. евро), гладкоцевни оръжия с калибър под и над 20 мм (общо 128 млн. евро), както и оборудване за летателни апарати (26 млн. евро), става ясно от доклада на Междуведомствената комисия.
в. "Дума"
"Развалят договора за скъпия ток от „Марица изток 3"
Държавата започва преговори с американската компания - „Контур Глобал" за прекратяване на дългосрочния договор за изкупуване на скъпия ток от ТЕЦ „Марица Изток 3", която е нейна собственост.
Това реши правителството като даде мандат на вицепремиера Томислав Дончев, финансовия министър Владислав Горанов и енергийния - Теменужка Петкова да преговарят с компанията.
Министрите ще водят разговори и с Главна дирекция „Конкуренция" на Европейската комисия, която образува производство по жалба на КЕВР, че договорът за изкупуване на електрическа енергия от американската централа представлява несъвместима държавна помощ.
Работодателските организации - АИКБ, КРИБ, БТПП и БСК също сезираха ЕК за неправомерната държавна помощ за ТЕЦ-а. Все още нямаме решение на Брюксел по нашата жалба, обяви пред „Труд" Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ. По думите му прекратяването на договора не означава, че американската компания ще бъде изгонена от България, а че ще продава електроенергия на пазарна цена. Според бизнеса двата ТЕЦ-а - „Марица Изток 1" и „Марица Изток 3" изземват на година от българските домакинства 476,4 млн. лв. Причината е скъпият ток, който продават ТЕЦ-овете. При референтна цена на тока, определена от КЕВР на 70 лева за мегаватчас, цената на ТЕЦ „Марица изток" 1 е 106,76 лв. за мегаватчас, а на ТЕЦ „Марица изток 3" - 168,66 лева.
в. "Труд"
"Ядем златни вносни домати"
Българите са изяли над 88 хиляди тона вносни домати през миналата година. За 2019 г. прогнозата е количеството да стигне 78 хиляди тона. С 18% расте вносът на домати у нас годишно за последните 5 години, показва анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство.
В същото време въпреки ниската цена на зеленчука в чужбина, у нас те се продават в пъти по-скъпо. В Турция, откъдето идват основните количества, в последните седмици на август цените на доматите са паднали до около 0,20 - 0,25 долара за килограм (около 0,44 лв. за кг). В Холандия и Испания, които са сред най-големите производители в Европа, цените на едро за месец август са около 0,80 евро/кг (1,60 лв. за кг).
У нас обаче вносните домати вървят по 1,28 лв. за килограм, показват последните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
в. "Труд"
"232,80 лв. минимална пенсия от 1 юли, вдигат вcички с поне 6% - повече от заложените"
Минималната пенсия ще е поне 232,80 лв. от 1 юли 2020 г. Така с 13,38 лв. повече на месец ще получават около 322 хил. пенсионери, които в момента вземат 219,43 лв.
От същата дата всички пенсии ще се вдигнат най-малко с 6%.
Средната пък се очаква да е около 409 лв. Таванът на пенсиите обаче ще остане замразен на 1200 лв.
"Ръстът на средния осигурителен доход дава основание да се завиши прогнозата, която е заложена в 3-годишната бюджетна рамка. Нашите очаквания, без да мога да кажа конкретно число, е, че темпът на осъвременяване на пенсиите от 1 юли ще бъде по-висок от заложения и ще е над 6%", обясни социалният министър Бисер Петков след блицконтрол в ресорната парламентарна комисия.
Правителството бе заложило в бюджетната си прогноза ръст от 5,3%, но заради по-високия осигурителен доход и инфлацията пенсиите могат да се качат с поне 6%. Минималната заплата през 2020 г. ще е 610 лева.
"В рамките на този управленски мандат има предвидимост и яснота как ще нараства минималната работна заплата и правителството се придържа към заявеното", каза Петков. И обясни, че синдикатите винаги искат тя да е по-висока, а работодателите - да е по-ниска.
в. "24 часа"
"Правителството раздаде несъществуващи 1 милиард лева"
Тол системата и плащането за изминато разстояние на тежките камиони все още са в бъдеще време, но управляващите вече разпределят очакваните приходи от нея. На две поредни заседания в рамките на седмица бяха "наместени" близо 1 милиард лева. Миналата сряда министрите определиха крупната сума от около 550 млн. лв. за ремонт на шосета и за изграждане на нови отсечки. 7 дни по-късно правителството реши да отпусне нови близо 420 млн. лв. за изграждане на пътища в Северозападна България. Става въпрос за отдавна планирания и обещаван скоростен път от Мездра до Ботевград.
Очаква се средствата отново да дойдат от бъдещи приходи от тол системата, с която тировете ще плащат за изминато разстояние по част от пътищата. Парадоксът е, че конкретният обхват на трасетата, за които ще се плащат такси, все още не е определен. Първоначално се говореше за над 60% от републиканската пътна мрежа -магистрали, първокласни и второкласни шосета, както и дори за част от третокласната мрежа. Последните анонси са, че платена ще е само около една трета от шосетата - около 6000 километра, като в обхвата на тола ще се включат най-натоварените транзитни трасета. Но и това не е окончателно определено. Не са разписани и таксите, които превозните средства ще плащат. Те ще зависят и от екологичната категория на камиона, както и от неговото натоварване.
в. "Сега"
"И споделени скутери се предлагат вече в София"
Алтернативните методи за придвижване в София продължават да се увеличават. След навлизането на електрическите споделени автомобили и тротинетки вече са достъпни и споделени скутери. Shareascoot пусна под наем в столицата 30 бензинови скутера, които се таксуват на минута използване или могат да бъдат наети за цял ден или една седмица при фиксирани тарифи.
Как работи и колко струва
Подобно на конкурентните споделени алтернативи за придвижване и Shareascoot работи през мобилно приложение. В него потребителите си създават профил и въвеждат личните си данни, шофьорска книжка и кредитна или дебитна карта. Скутерите могат да се управляват със стандартната категория Б.
През карта в приложението потребителят вижда къде се намират свободните скутери, а след резервирането на един от тях разполага с 10 минути, за да стигне до него. При доближаване на скутера той се отключва отново през смартфона. Всеки разполага с две каски - една в багажника и една под седалката, в случай че се возят двама души.
Потребителите не заплащат първоначална такса, а цената на една минута е 0.29 лв., която включва и горивото. В случай че решат да паркират скутера, без да прекратят наема му, една минута престой струва 0.09 лв. Shareascoot предлага и целодневен наем с фиксирана тарифа от 59 лв. или едноседмичен на стойност 280 лв.
Шофирането и временното паркиране на скутерите е възможно в цяла София. При прекратяване на наема обаче те трябва да бъдат оставяни в рамките на широкия център. Зоните за целта са обозначени на картата в мобилното приложение на Shareascoot.
в. "Капитал"
"На първо четене: НС прие общините да могат да изграждат звена за контрол"
Парламентът прие промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация на първо четене къде общините имат правна възможност, а не задължение да изграждат звена за контрол по изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината. Измененията са внесени от съпредседателя на ПГ на ОП Искрен Веселинов и народния представител от ГЕРБ и зам.-председател на парламента Емил Христов.
С предложените промени се дава възможност общините да създадат звена за контрол по изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета, които са свързани с опазването на обществения ред, на общинското имущество, организацията на движението в населените места и други. Служителите от тези звена ще съдействат за контролната и административно-наказателната дейност. Те ще могат да изискват документи за самоличност, да съставят предупредителни протоколи, да ограничават временно правото за свободно предвижване на лицето, докато дойдат полицаи, да връчват предписания за отстраняване на нарушението. Също така в срок до три месеца след назначаването им, служителите в звеното преминават обучение по специална програма, изготвена от Главна дирекция „Национална полиция" на Министерство на вътрешните работи.
По думите на Емил Христов законът цели да допълни и разшири съществуващите законови възможности за контрол на обществения ред, спазването наредбите на общинския съвет, заповедите на кмета и опазването на общинското имущество на територията на общините
„Разработването на предложените промени започна преди много време - 2011 г. след приемането на изменението на Закона за МВР, когато беше установено, че тези законови промени не способстват общините да се възползват от тях и да изпълняват ефективно задълженията си по охрана на обществения ред и опазване на общинското имущество", заяви Христов. Той добави, че изготвеният законопроект е бил многократно съгласуван с Министерство на вътрешните работи. Също така, че през месец януари 2018 г. на свое заседание УС на НСОРБ са решили да подкрепят единодушно законопроекта. Според него основен проблем е липсата на адекватни правомощия на общинските служители, което ги принуждава да извършват съвместни проверки с органите на МВР. "Дори, когато пред очите ни се извършва посегателство пред общинска собственост, единственото, което общинските служители могат да направят е да сигнализират полицейски органи и да чакат пристигането им", уточни още Христов и отчете, че в много от случаите в малките населени места има недостиг на полицейски служители.
в. "Монитор".
