"10 г. cлед създаването им: Бизнес за повече от 600 млн. лв. в дъpжавните индустриални зони"
Държавата направи бизнес с индустриални зони, който вече се оценява на поне 600 млн. лева и ще става още по-голям. А 10 години след създаването й "Национална компания индустриални зони" набра скорост и към септември 2019 г. отчете 520% ръст на печалба спрямо година назад, или 8,17 млн. лв.
Основна причина за това е икономическата зона в Божурище. Инвестициите в нея са около 530 млн. лв. Значителна част от тях идват от отворилия през 2019 г. дистрибуционен център на датската верига JYSK, който е най-големият на Балканите. Компанията вложи в него 200 млн. лв.
в. "24 часа"
"Данъчни пресичат роенето на фирми за неплагщане на ДДС"
От НАП няма да допуснат разделянето на една дейност на много фирми с цел неплащане на ДДС. Например в един магазин обувки да продава една фирма, а дрехи друга, и то свързани помежду си чрез собственика, персонала и използваните помещения. Или пък в една сладкарница фризерите за безалкохолните да се държат от една фирма, а тортите - от друга, с цел да не достигнат оборота от 50 хил. лв. годишно и да не плащат ДДС. Това става ясно от становище на приходната агенция по отношение прилагането на Закона за ДДС.
При наличие на случаи, например на безспорно еднородна дейност при общо използване на активи и/или човешки ресурси, формално извършвана от две или повече фирми, особено когато са свързани или действат съгласувано и при липса на ясни критерии за разпределяне на рисковете и ползите от дейността, това би могло да е индикация за обединяване на усилията на лицата за обща дейност чрез дружество по чл.357 от Закона за задълженията и договорите, пише в становището на НАП. По силата на чл.9, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) неперсонифицираното дружество се приравнява на юридическо лице за данъчни цели. Пример за тази хипотеза би бил случаят, в който в един и същи офис две или повече фирми осъществяват едновременно еднородна дейност, използвайки общи активи, включително човешки ресурси, посочват от НАП. В такива случаи облагаемите обороти на участващите в неперсонифицираното дружество фирми ще бъдат обединявани, така че при преминаване на прага от 50 хил. лв. да бъдат регистрирани по ДДС, допълват от НАП.
В практиката например има много случаи счетоводители да имат две фирми - едната с регистрация по ДДС, а другата без. Така в зависимост от това кой е клиентът им издават фактури с ДДС или извършват услуги без ДДС.
в. "Труд"
"1000 търговци под ножа на НАП всеки месец"
Около хиляда са търговските обекти, които Националната агенция по приходите (НАП) посочва всеки месец в списъка за подлежащи на запечатване магазини и заведения, показва проучване на „Монитор". В някои месеци техният брой е между 700-800 обекта, докато в други той надвишава 1000 магазина.
Списъкът за подлежащи на запечатване магазини и заведения се обновява почти ежедневно, като в него може да се открие името на търговския обект, адресът, вид на продаваните стоки или услуги. Понякога в рамките на само един месец броят на посочените обекти се мени като се обхващат все повече нарушители. Списъците служат както за информиране на гражданите, така и за известяване на търговеца, който е направил нарушение. До крайна мярка, а именно затваряне на обект се стига, когато не е спазено условие от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Нарушенията включват от неправилно издаден документ за продажба и нерегистрирано в НАП фискално устройство до неодобрени от агенцията електронни системи с фискална памет, които позволяват прекъсване на връзка между отделните модули. Търговецът пък се счита за уведомен, когато види своя обект на интернет страницата на НАП и когато на мястото е поставено съобщение за запечатването.
Така през 2019 г. всеки месец по около 1000 обекта биват посочени като подлежащи на запечатване. Най-много нарушители има в големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора.
в. "Монитор"
"Организирано крадат Здравната каса"
Налице е организирана, координирана и извършвана с административна протекция кражба на здравни осигуровки, обяви Драгомир Стойнев. Това застрашава живота на гражданите и пациентите и влошава работата на медиците. Затова БСП ще сезира прокуратурата за източването на НЗОК.
"Отчитат се дейности в по-малък обем или които въобще не са извършвани. За едно лекарство за частна болница се плаща 7 пъти по-висока цена, отколкото за държавна или общинска. Това се случва заради лобистките текстове, вкарани от ПГ на ГЕРБ, които узаконяват кражбата", заяви Стойнев. БСП настоява болниците да не са търговски дружества, за да може всички хора да имат достъп до качествено здравеопазване и да се спре източването за здравната система.
Искането е по повод твърдения, които шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев направи в радиоинтервю. Според социалистите е налице организирана, координирана и извършвана с административна протекция кражба на здравните осигуровки на българите. Това действие застрашава живота на гражданите, пациентите и влошава работата на лекарите и медицинския персонал, подчерта Стойнев.
"Д-р Дечев разкри как ГЕРБ управляват здравната система и къде отиват парите на данъкоплатците. Той обясни, че има организирана система за отчитане на дейности, които са били в по-малък обем или въобще не са извършвани. Шефът на НЗОК обяви, че за едно лекарство за частна болница се плаща 7 пъти по-висока цена, отколкото за държавна или общинска. Ако то е 150 лв. за държавно или общинско здравно заведение, за частното цената незнайно как скача на 1500 лв.", припомни Стойнев. По думите му това се случва заради лобистките текстове, вкарани от ПГ на ГЕРБ, които узаконяват кражбата. Стойнев смята, че всичко би могло да бъде избегнато, ако през 2018 г. беше минал вотът на недоверие на БСП на тема "Здравеопазване".
в. "Дума".
