"Предлагат по-висок акциз за цигарите"
Повишаване на акциза за цигарите през всяка от следващите три годни предлага депутатът от Обединени патриоти Емил Димитров. Идеята му е минималният акциз за цигарите от 1 януари 2020 г. да бъде 182,50 лв. за 1000 къса, при 177 лв. в момента. През следващите две години акцизът да бъде увеличен на 188 лв. и 193,50 лв. за 1000 къса, предлага още Емил Димитров. В момента акцизът върху цигарите е на минималното за ЕС ниво, посочва той в мотивите си. Като освен това предлага да се увеличи фиксираната част от акциза за цигарите за сметка на намаление на пропорционалната. За 2020 г. акцизът да бъде 116,50 лв. за 1000 къса, плюс 23% от цената, иска Емил Димитров.
Автоматите на самообслужване да не дават касови бележки, а стойността на стоката или услугата да се изписва само на екрана им и да се записва във фискалната памет, предвиждат част от предложенията на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова и група депутати от ГЕРБ.
Складовете с горива ще трябва да поставят камери, които да заснемат всички влизащи и излизащи цистерни, предлага още Менда Стоянова. Предприятията, които са освободени от акциз, но използват енергийни продукти, пък ще трябва да поставят автоматични системи за отчитането им. Тук влизат например предприятия за разредители и етерични масла. Разходите на частни фирми за ремонт на държавна инфраструктура да се признават за разход, а освен това за този актив компаниите да може да начисляват и амортизации, предлагат още от ГЕРБ. Предложението на Министерския съвет, прехвърлянето на акции, които дават право на собственост върху нов имот, да се облага с ДДС, да отпадне, предлага Менда Стоянова.
в. "Дума"
"89.65 лв. тол такса от София до Бургас"
Камионите с маса над 12 т с четири оси и емисионен клас Евро IV ще плащат 89,65 ле. тол такта за пътя между София и Бургас. Това предвижда проектът на Тарифа за тол таксите, публикуван за обществено обсъждане. Първоначално такса ще се плаша за 6050 км пътища.
Камионите с тегло между 3,5 т и 12 т ще плащат една и съща такса за всички категории пътища, но тя ще бъде от 4 ст. до 7 ст. на км в зависимост от емисионния им клас. Тези с най-високите еко класове Евро V, Евро VI или EEV ще плащат 4 стАкм. За Евро III или Евро IV тарифата ще бъде 5 ст/км, а за тези с най-ниската екокатегория - Евро 0,1 или II - 7 ст/км.
Например камион с маса между 3,5 т и 12 т и Евро V ще плати за преминаване по маршрута София-Бургас тол такса от 14,40 ле., за София-Варна - 16,11 лв„ а за маршрута Варна-Бургас - 4,03 лв. Ако е с по-нисък еко клас - Евро IV, за пътя от София до Бургас таксата ще бъде 17,89 лв., за София-Варна ще плати 20,09 лв., а за Варна-Бургас - 5,05 лв.
Камионите над 12 т с две или три оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 11 ст. и 22 ст. на км за магистрали и от 10 ст. до 21 ст. на км за първи и втори клас пътища. Камионите над 12 тона с четири и повече оси ще плащат между 18 ст. и 36 ст. на км за магистрала, от 17 ст. до 35 ст. за първокласни пътища и между 16 ст. и 34 ст. на км за втори клас. Например камион над 12 т., с четири и повече оси и Евро V ще плати за пътя София-Бургас 71,72 лв., за София-Варна - 77,66 лв., а за Варна-Бургас - 19,27 лв. За същия камион, но с Евро IV, маршрутът София-Бургас ще струва 89,65 лв., София-Варна - 97,73 лв, а Варна-Бургас - 24,32 лв.
в. "Труд"
"Икономиката с 3,7% ръст, България е в топ 3 на ЕС"
"Българската икономика продължава своето възходящо развитие и това ясно се вижда от новите данни на НСИ", написа във фейсбук профила си премиерът Бойко Борисов в четвъртък, малко след като националната статистика разпространи експресните данни за БВП за третото тримесечие и данните за работната сила за същия период.
През третото тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт у нас нараства с 3,7% спрямо същото тримесечие на предходната година. Ръстът се дължи главно на крайното вътрешно потребление, но също така и на износа.
Растежът поставя през това тримесечие България в топ 3 на страните членки на ЕС. На първо място е Унгария с 4,8%, на второ - Полша с 4%, а на трето място идва България с 3,7%.
Според икономиста Георги Ангелов ръстът в Унгария се дължи главно на строителството и то на жилищното, което по никаква логика не може да направи този ръст устойчив във времето. Той напомни, че според последната прогноза на Еврокомисията икономическият ръст в Европа ще се забави през следващите 12 месеца, като само в пет страни членки се очаква ускоряване: България, Дания, Хърватия, Литва и Румъния.
в. "24 часа"
"Управляващите скриха инициатора на орязването на болничните"
Две скандални решения в осигурителната система обяви вчера управляващата коалиция. За втори път в последните години ГЕРБ и "Обединени Патриоти" посягат на размера на болничните. След като в края на 2017 г. взривиха социалния мир с идеята първите три дни от болничния да се плащат само на 50% и след вълна на недоволство се отказаха, сега коалиционните партньори предлагат нова промяна - от 1 януари първият ден да бъде неплатен. Срещу това ограбване на социални права ГЕРБ очевидно е капитулирал пред исканията на патриотите за нов драстичен скок на минималната пенсия - другото решение на коалиционния съвет е тя да стане 250 лв. от 1 юли 2020 г. Никой от коалиционните партньори не си призна от кого идва предложението. Синдикатите обаче издадоха, че негов автор е финансовият министър Владислав Горанов, който в подобен задкулисен стил често тества спорни законодателни идеи.
Поредният трясък в социалната сфера се обяснява формално с мита за фалшивите болнични. "Обединихме се около решението първият ден от болничните да не се заплаща, което е практика в редица европейски държави. Има изключително много данни за злоупотреби в тази посока", обясни лидерът на НфСБ Валери Симеонов. Това е любима тема на управляващите от няколко години. Периодично Борисов се възмущава, че "като дойде петък, знаете колко болнични се издават, и айде в Гърция на почивка". Извън тези тиради в негов стил обаче институциите бездействат по проблема - не се е чуло за един наказан служител с фалшив болничен, а броят на санкционираните лекари е нищожен.
През 2008 г. като временна мярка в кризата държавата стовари на работодателя първите три дни от болничния. В момента работодателят плаща през тези първи дни 70% от осигурителния доход, а от четвъртия НОИ поема 80%. От години работодателите настояват държавата да върне ангажимента на осигурителния институт. НОИ и кабинетът обаче категорично отказват да поемат това бреме. Преди да бъдат оповестени проектите на бюджетните закони за 2020 г., Асоциацията на индустриалния капитал излезе с алтернативни идеи за разтоварване на бизнеса от болничните. Именно в тях за пръв път се заговори част от дните да станат неплатени, за да има т.нар. период на изчакване. БСК обаче не подкрепи тези идеи с аргумента, че зад тези плащания стои осигурителен принос.
в. "Сега"
"БНБ: Без отрицателни лихви по депозитите"
Лихвите по депозитите за граждани в България няма да станат отрицателни, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов на конференция за банките и бизнеса в София. Според Христов растежът на икономиката и ниската инфлация в еврозоната ще се запазят още много дълго време, което автоматично се пренася в България заради валутния борд.
Това поставя в изцяло нова среда банките, но промяната ѝ минава през структурни реформи в икономиката, а не през парична политика, категоричен е Христов. По думите му проблемите у нас и в Еврозоната са идентични - застаряващо население и свиваща се работна сила. През следващата година безработицата няма да се увеличава, заплатите ще растат, спестяванията на домакинствата също ще се увеличат.
Българската банкова система е силно ликвидна, а икономическият растеж и инфлацията от последните няколко години със сигурност не отговарят на изключително ниските лихви, заяви председателят на банковата асоциация Петър Андронов. „Общо взето се вижда, че през последните години на ниски лихви в банковия сектор се натрупва много голямо напрежение. Той се мъчи да компенсира спадащите маржове с много по-големи обеми, но тези големи обеми водят до няколко риска", каза той.
А именно - да се отпускат кредити на клиенти, които не е сигурно, че ще успеят да ги възстановят или да се навлезе в сфери, които са считани за небанкируеми, смята Андронов. Според него в България няма банка, която би си позволила да въведе отрицателни лихви по спестяванията. „Лихвените проценти са нула по депозитите на граждани, за фирми - отрицателни. Вероятността, поне моята оценка, за граждани да станат отрицателни клони към нула, защото това би убило модела на финансиране на нашата банкова система, която се финансира основно с депозити от граждани", каза и Христов.
в. "Монитор".
