"Галъп": 70% от българите правят зимнина"
Над 70% от българите казват, че някога са приготвяли или често ползват зимнина - туршия, лютеница, компот. Оказва се, че модерният начин на живот в големите градове, характеризиращ се с възможността да се сдобиеш с всичко необходимо на една ръка разстояние в кварталния супермаркет, не е заличил традиционното за българите приготвяне на продукти за зимата. Изводите са от проучване на "Галъп интернешънъл" за съвременния портрет на българина.
В определени случаи употребата на домашно приготвени продукти дори е силно предпочитана пред тези, произведени под държавна регулация. 66% от запитаните споделят, че предпочитат, ако пият ракия, тя да е домашна, а не купена. Над 60% от българите твърдят, че или отглеждат плодове и зеленчуци и домашни животни за лична консумация, или имат близки и познати, които го правят.
За 77% от запитаните българи сушенето на дрехите на балкона остава основен възможен или предпочитан метод, въпреки спорния ефект върху естетиката на фасадите и градския пейзаж. Впечатление прави и фактът, че за повече от две трети от участниците в изследването събуването на обувките вкъщи е от голямо значение - 71% отговарят, че когато имат гости, биха предпочели те да влязат в къщи, едва след като се събуят. Традицията обаче е "победена" от прогреса, ако се съди по отговорите на въпроса за домашните ремонти. 55% от участвалите в проучването заявяват, че твърдението "предпочитам сам да се справям с домашните ремонти" не се отнася за тях. 41% обаче все още предпочитат да разчитат на себе си, а не на професионалисти.
в. "Дума"
"Оперативна програма "Транспорт" претърпя корекции"
Включени са малки проекти, докато големите търгове на железниците се бавят заради обжалвания
Корекции в оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 г. гласува правителството. От бюджета ѝ ще бъдат заделени средства за проекта за изграждане на автоматични врати по метростанциите в София, за които вече има сключен договор с изпълнител. Ще започне и проектирането на жп възлите Русе, Варна и Горна Оряховица, за да може да са готови за изграждане през следващия програмен период.
Ще бъдат изградени и системите за сигурност при движението на влаковете по линията Русе - Каспичан, като този проект ще замени внедряването на системите за сигнализация и контрол по линията София - Септември. Това не е изненада - системите се правят след завършването на модернизацията на съответната отсечка. А проектите по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" за реконструкция на отсечката Елин Пелин - Костенец, които са на стойност 1.02 млрд. лв., ще се забавят дори след 2023 г.
в. "Капитал"
"Купуваме 9 пъти по-малко коли от германците"
България е единствената страна в ЕС със спад на продажбите на нови коли през септември. За месеца са купени 2522 нови коли, което е намаление с 8,6% на годишна база, сочат данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Общо за първите девет месеца на годината в страната са регистрирани 26 894 нови автомобила, което е ръст с 1,7%.
Но по-любопитно е да видим как вървят продажбите спрямо броя на жителите в страната. Оказва се, че ние купуваме близо девет пъти по-малко нови автомобили от германците, което е доказателство за голямата разлика между жизнения стандарт в България и Германия. За периода от януари до септември в България е продадена по една нова кола на всеки 264 души от населението. В същото време по едни нов автомобил е купен на всеки 30 жители на Германия.
Най-много нови коли спрямо населението купуват в Люксембург - за деветмесечието по един автомобил е продаден на всеки 13,7 жители. На второ място е Белгия с продажба на всеки 25,8 души. Третото място е за Германия, а челната петица се допълва от Дания и Австрия, където по един нов автомобил е регистриран на всеки 33 жители. На следващите места са Великобритания (кола на 35 души), Словения (на 37 души), Швеция и Франция (на 40 души), Ирландия и Италия (на 41 души).
Най-близо до нас е Румъния с нов автомобил на 158 жители. Северната ни съседка много по-бързо от нас догонва жизнения стандарт в развитите страни. През септември продажбите на нови коли в Румъния нарастват със 118%, а за първите девет месеца на годината са регистрирани 124 хил. нови автомобила, което е ръст с 14,6%.
в. "Труд"
"България може да вдигне офертата за "Фолксваген"
Отново се намесва Румъния. С идеи как да се удвои офертата на България за новия завод на "Фолксваген" у нас е готов "Автомобилен клъстер България". Това заяви неговият почетен председател и президент на България (2012-2017) Росен Плевнелиев.
Във вторник вечерта немският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" публикува материал, в който Плевнелиев заявява, че има начин България да предложи 250-260 млн. вместо 135 млн. евро.
Пред "24 часа" Плевнелиев обясни, че такава оферта още не е предлагана, но клъстърет има идеи как може да се случи. Още в началото на преговорите с "Фолксваген" е имало две предложения за местоположение на завода - Пловдив и София. Теренът край столицата покривал всички критерии на "Фолксваген". Те са много - например директен достъп до мрежа за високо напрежение, свързана към ядрена централа, два независими източника на вода с огромни капацитети на кубични метри на минута и др.
"Досега ние играхме по правилата на "Фолксваген", по техните офертни процедури. Ердоган обаче си прави каквото си иска, сега и ние се опитваме да разкрепостим въображението си", казва Плевнелиев. По думите му има индиректни начини предложението на България да се подобри.
"За съжаление, не една и две компании изпратиха погрешни послания, че в България няма квалифицирани хора. Първо, това не е вярно, защото все повече фабрики идват и намират хора. И второ, за да решим този проблем, можем да предвидим с Министерството на образованието учебно заведение в София да подготвя необходимите кадри за "Фолксваген" в много ускорена
програма, която се финансира от правителството под надзора на експерти от концерна. За 3 години може да има 4000 дyши c нyжната квалификация", yбеден е Плевнелиев.
в. "24 часа"
"Финансовият министър изкара над 150 000 българи по-богати"
Напълно неверни данни е предоставил финансовият министър Владислав Горанов в рамките на парламентарния контрол за броя на хората, заплатили данък върху доходите през 2018 г.
На въпроси на депутата от БСП Димитър Данчев Горанов отговаря писмено в началото на октомври. Според тях 1 494 883 българи са декларирали годишен доход равен или по-малък от 6720 лв. за миналата година, което е равно на 560 лв. на месец - колкото е минималната работна заплата в момента. Те са платили общо 515 594 лв. подоходен данък. В същото време, според справката, 192 985 души са получили доход, надвишаващ 108 хил. лв., или повече от 9000 лв. на месец, а дължимият налог е 962 819 лв.
Оказва се обаче, че данните за внезапното забогатяване на голяма група от населението не са верни. Нещо повече, нито едно от посочените в отговора на министъра числа за броя на данъкоплатците, групирани според размера на доходите им, не отговаря на истината. Седмица по-късно финансовото министерство е подало в парламента нова справка, в която данните са променени. Лаконичното обяснение в "коригиращия" отговор е, че е допусната техническа грешка. От финансовото министерство разясниха пред в."Сега", че всъщност виновник за грешката била НАП, подала първоначалната информация.
От коригираните данни обаче излизат допълнително смущаващи факти. Става ясно, че данъкоплатците с доходи, близки и под минималната заплата за страната са много повече от първоначално подадената информация -1 688 923 души, което е 54% от всички данъкоплатци. Хората с най-високи доходи пък са 17 763 души, или над 10 пъти по-малко от първата официална справка. Те са платили общо 506 420 лв. данъци.
в. "Сега"
"Гледаме в нета дали кръчмата е била проверявана"
В скоро време ще можем да проверяваме дали кръчмата, където сме избрали да ходим е била проверявана от санитарните инспектори и какви са резултатите на инспекцията. Това стана ясно днес по време на пресконференция за Световния ден на прехраната.
По време на събитието консултантът д-р Христо Христозов коментира проблемите с контрола на храните у нас и по-точно липсата на достатъчно прозрачност. „В Украйна със съдействието на ЕС е създаден сайт, където в реално време всеки потребител може да провери дали заведението, което иска да посети или производителят, чийто продукти ще купува са били проверявани от санитарните власти и какви са резултатите от инспекциите. У нас има подобен регистър на биопроизводителите и за сортовите семена, но те са много малък сегмент от производителите в България", поясни експертът.
На въпрос на „Монитор" има ли възможност подобен интернет портал да има и в България зам.-министърът на земеделието, храните и горите Янко Иванов отговори: „Ще го има. Ако това е искането на обществото не е проблем да се направи".
Относно схемите за изхранване на децата Иванов се похвали и че земеделското ведомство е разработило национална стратегия за прилагане на схемата за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и детски продукти в детските градини и училищата до 2022-2023 г. „В схемата за училищен плод и училищно мляко са включени 3400 учебни заведения и повече от 470 хил. деца. Това е една инвестиция, която в бъдеще може да помогне за намаляването на разходи за здравеопазване", каза още зам.-министърът. Той отчете, че за учебната 2018-2019 бюджетът на схемите е над 15 813 000 лв., от които са изплатени близо 11 млн. лв.
м. "Монитор".
