"Половината българи са песимисти за икономиката"
Хората все още свързвали успешния износ с мускалите на Бай Ганьо и киселото мляко
Близо половината от българите, 49 на сто, смятат, че икономиката се развива в грешна посока, а 31 процента са на обратното мнение. Това показва проучване на изследователския център "Тренд", представено вчера на форума "Да извадим успеха от анонимност". Според изследването 39% от анкетираните са на мнение, че у нас може да се прави бизнес, 34% отговарят отрицателно на този въпрос, а 27% не могат да преценят. Сред по-младите между, 18 и 41 години, се забелязват много по-позитивни нагласи, за разлика от тези, които са на 60 или 70 години. Целта на проучването е да се установи дали икономическата реалност в България се припокрива в голяма степен с картината, която медиите дават, обясни Димитър Ганев, съосновател на "Тренд". Според него българският скептицизъм и слабата информираност са сред причините за тези отговори. 63% от попитаните искат да научават за българските предприемачи, което според Ганев е "категорично мнозинство". 52% са на мнение, че българският износ като продукция е качествен, докато едва 12% са на обратното мнение. 36% не знаят или не могат да преценят, което пък показва слаба информираност.
Според "Тренд" в отговорите на тези въпроси има определена доза патриотичен елемент. На въпроса дали познават продукти на български компании, успешни на чужди пазари, 53% от попитаните отговарят отрицателно, а само 20% са запознати. Те дават пример с киселото мляко, казанлъшката маслодайна роза, саламуреното сирене. Никой обаче не дава примери от машинна индустрия, производство на електроника. Според резултатите от проучването в най-голяма степен повишаването на заплатите се свързва с успешното икономическо развитие на България (48%). 39% от анкетираните свързват успешното икономическо развитие с откриването на нови работни места. 33% са на мнение, че трябва да се изграждат нови предприятия. Малко под две трети са на мнение, че е необходимо привличане на чужди инвестиции, а 19% - модерна индустрия. 12% от българите смятат, че за успешно икономическо развитие е необходимо изграждане на съвременна инфраструктура.
Въпреки продуктовото позициониране и реклама, българинът е в 19 век по информираност за успешните български продукти - с мускалите на Бай Ганьо и с киселото мляко. Така обобщи по време на форума Лидия Шулева - председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-българската търговско-индустриална камара (ГБТИК).
в. "Дума"
"Бързите заеми се увеличиха с 14%"
Кредитите, отпуснати от дружества, специализирани в кредитиране, към края на септември са 2,775 млрд. лв. Тези т. нар. бързи заеми се увеличават с 14,1% (342,3 млн. лв.) за година, обвиха от БНБ. Бързите кредити за домакинствата нарастват за година със 17,8% (333,4 млн. лв.) и достигат 2,207 млрд. лв. В резултат делът им в общия размер на бързите заеми се увеличава до 80,3%. Заемите за нефинансови предприятия са 471,1 млн. лв. като за година нарастват с 2,6% (12,1 млн. лв.).
В бързите кредити за домакинствата преобладават потребителските заеми, които са в размер на 2,071 млрд. лв. За година те се увеличават изключително бързо - с 19% (331,3 млн. лв.). Жилищните бързи кредити са 30,6 млн. лв., като за година намаляват с 2,3%.
По отношение на срока, преобладават бързите заеми над 5 години, които са в размер на 1,242 млрд. лв. За година те се увеличават със 17,2% (182 млн. лв.).
в. "Труд"
"Болнични се взимат два пъти годишно за по 8 дни"
Работещите българи ползват болнични средно два пъти в годината и всеки път ползват по 8 дни. И това съотношение не се е променяло поне от 2014 г. насам, показва анализ на Националния осигурителен институт, в който данните са до края на 2018 г.
Изплатените от НОИ дни по болест обаче нарастват от 14,9 млн. дни през 2014 г. до 17,8 млн. дни през 2018 г. - с близо 20%, или 2,9 млн. дни. Увеличават се и разходите. През 2014 г. НОИ е плащал средно на ден 24,33 лв. като обезщетение по болест, докато през миналата година ставката се е увеличила с около 7 лв. и е стигнала 31,30 лв.
Основната причина за увеличението на болничните е по-големият брой осигурени хора, на които е изплатено обезщетението, тоест повече работещи ползват повече болнични, става ясно от анализа на НОИ. Увеличението на осигурените от 2014 до 2018 г. е с 15%, а броят на болничните листове за общо заболяване се е вдигнал с 19% - от 1781 700 болнични през 2014 г. до 2 126 100 за 2018 г.
Основната причина за по-високата ставка и съответно за увеличението на разходите пък са по-високите заплати, върху които се плащат осигуровки. Върху тях се изчисляват и обезщетенията.
През 2008 г. пък броят на изплатените обезщетения е бил 2 662 178, а през 2018 г. 2 748 173. Под 2 млн. са били през 2011 и 2012 г. заради кризата.
Само през първата половина на тази година българите са ползвали болнични за 7 348 234 дни, за тях държавата е изплатила близо 245 млн. лв. Средно болните са взели 203,14 лв. обезщетение, или по 33,38 лв. на ден.
в. "24 часа"
"ЕК обяви, че магистралата през Кресна е излишна"
Европейската комисия откри, че строителството на скъпа магистрала през Кресненското дефиле всъщност е напълно излишно. Данните и прогнозите за трафика, които България е подала в Брюксел като част от документацията за изграждането на аутобана "Струма", показват, че в този участък от пътя е напълно достатъчно да има обикновено шосе - с по една лента в двете посоки. Това гласи писмо на ЕК, изпратено през октомври до нашето Министерството на транспорта. Писмото бе разпространено в понеделник от евродепутата Радан Кънев.
От документа се разбира още, че София се е опитала да подведе ЕК за броя на тунелите, виадуктите и мостовете, които трябва да бъдат изградени по магистрала "Струма" в най-трудната й част. Освен това българската страна е подценила вредите от строителството за местните растения и животни, някои от които са изчезващи видове и трябва зорко да бъдат пазени, разкрива кореспонденцията. Говори се и за необяснимо раздуване на разходи. Изграждането на аутобана през дефилето влиза в критична фаза, тъй като заради колосално забавяне проектът най-вероятно няма да бъде завършен в срок и може да се наложи страната ни да върне цялото усвоено еврофинансиране обратно в Брюксел.
В писмото на ЕК се посочва, че България на практика не е обосновала нуждата от изграждане на многолентов път през Кресненския пролом. Прогнозата на София за този участък, познат и като лот 3.2 от "Струма", е, че през 2030 г. оттам ще минават едва 12 200 автомобила средно в денонощие. За сравнение в най-натоварения пътен участък в България - магистрала "Тракия" между София и Пловдив, за денонощие преминават средно по 42 614 моторни превозни средства, а в пиковия 20 юли трафикът е надхвърлил 67 000 МПС-та, показват данните на АПИ за 2018 г. По втората по интензивен трафик отсечка - между София и Ботевград на магистрала "Хемус", средният поток е 28 230 автомобила на денонощие, при това без тировете, отклонени по обходен маршрут заради ремонтните дейности.
в. "Сега"
"11 000 деца живеят в ученическо общежитие"
Над 11 000 деца са избрали да живеят в ученическо общежитие, сочи справка за „Монитор" на образователното министерство. Общо 101 са държавни училища, чиито възпитаници могат да учат без да им се налага да пътуват до населеното място, в което живеят.
Общежитията се финансират от бюджета на просветното ведомство, като средствата се използват за възнаграждения на персонала и текущи разходи, а ако има остатъци, и за ремонтни дейности. Сумата за следващата година бележи ръст с близо 8,5 млн. лв спрямо тази. През 2019-а бяха заделени 21,7 млн. лв, докато за 2020-а са заложени 30,2 млн.
100 са настанените ученици в общежитието към Професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд" в столицата. От тях обаче само 20% са възпитаници на учебното заведение, обясни директорът инж. Таньо Стойчев. Останалите настанени деца са от Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров", Националната природо-математическа гимназия „Академик Любомир Чакалов", а от три години цял етаж е заделен за футболисти и баскетболисти от 57 СУ „Св. Наум Охридски". Стаите в ученическото общежитие са различни - за три или четири деца. Във всяка от тях има отделна баня, легла, бюра, гардероб и антре. Месечно учениците плащат 60-70 лв. Ако живеят две деца от едно и също семейство обаче няма такса. През последните години са правени два ремонта за по 320 000 лв., с които е сменена дограмата, тръбите за вода и отопление. По сметките на инж. Стойчев обаче трябват още 320 000 лв., за да бъдат реновирани и стаите на възпитателите, пералното помещение и да бъде направено външно саниране. Той се надява те да бъдат отпуснати от предвидените за 2020-а допълнителни 3 млн. лв. за ремонти на ученическите общежития. Директорът уточни още, че в сградата има видеоблюдение, а за безопасността на учениците се грижат и двама възпитатели. Децата имат и вечерен час и затова трябва да се прибират до 10,30, освен ако спортистите нямат състезание.
в. "Монитор".
