"Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври"
От следващия месец търговските банки ще заделят по 0,5% от всеки отпуснат заем като буфер срещу евентуални кризи. Това решение е взел управителният съвет на БНБ на последното си заседание, съобщиха от централната банка. Размерът на отделяните суми като гаранция срещу рискове от лоши заеми ще се вдигне до 1% от април 2020 г. и ще остане същият до края на следващата година. Решение за нивото, което ще се въведе през първото тримесечие на 2021 г., БНБ ще вземе през декември тази година, допълват от централната банка. Със своето решение БНБ спазва изискването решенията за вдигане нивото на буфера да се обявяват 12 месеца предварително, за да могат банките да се подготвят. Като причина за повишаване на нивото от БНБ посочват, че към края на второто тримесечие на 2019 г. изчисленото съотношение кредит към БВП възлиза на 95,3%. Статистиката показва, че общо кредитите на бизнеса и домакинствата са почти 60 млрд. В същото време обаче кредитната активност в сегмента на жилищните и потребителските кредити остава висока, мотивират се от централната банка.
Управителят на БНБ Димитър Радев неведнъж е предупреждавал, че в периоди на засилено кредитиране е възможно да започне постепенно натрупване на циклични рискове. Те могат да се проявят, ако способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията отслабне, което най-често е свързано с евентуален бъдещ спад на икономическата активност, както и с нарастване на лихвените проценти по кредитите.
д. "Дума"
"Данък „телевизор" влиза в парламента"
Парламентът подхваща таксите, които трябва да плащат частните лица и бизнеса за обществените телевизия и радио (БНТ и БНР). По закон те са месечни и се събират на основата на всеки регистриран електромер. Сумите трябва да влизат във фонд „Радио и телевизия" към СЕМ. В Закона за радио и телевизия е записано, че „гражданите заплащат месечна такса в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната". Така според закона гражданите трябва да плащат 3,36 лв., а юридическите лица 2,5% от минималната заплата, т.е. 14 лв. Предвидено е, хората които нямат приемници, да подадат декларации, за да се освободят от плащания.
Абонатите на трите електроразпределителни дружества - частни и бизнес - са около 5 милиона, което означава, че на толкова електромери би следвало да се събира такса за телевизия. Минималната годишна такса би била 201 млн. лв., а бюджетите на БНТ и БНР за 2019 г. са съответно 67,7 млн. лв. и 44,3 млн. лв.
Събраните пари от такси би трябвало да отиват във фонд „Радио и телевизия" към СЕМ, в който по закон задължително влизат по един представител на финансовото министерство и на министерството на транспорта и информационните технологии, както и на обществените и частните радио-телевизионни доставчици на медийни услуги. Такъв фонд, в нарушение на закона, СЕМ не е създал вече 18 години и парламентът, при приемането на всеки пореден бюджет, отлага спирането на държавното финансиране на БНР, БНТ и СЕМ.
В Закона за радио и телевизия за пореден път е записано, че „от 1 януари 2020 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд „Радио и телевизия".
в. "Труд"
"България в топ 5 по пари от Плана „Юнкер" с 472 млн. евро"
Създаденият по плана „Юнкер" Европейски фонд за стратегически инвестиции се очаква да мобилизира 433,2 млрд. евро инвестиции, стана ясно след последното заседание на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Към септември 2019 г. са одобрени сделки за финансиране на стойност 79,7 млрд. евро по плана „Юнкер" в 28-те държави членки на Европейския съюз. Общо 972 000 стартиращи фирми и малки и средни предприятия ще имат улеснен достъп до финансиране. България запазва позицията си сред първите пет държави в ЕС по размер на привлечени инвестиции спрямо БВП. Общото финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в България възлиза на 472 млн. евро, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 2,4 млрд. евро.
Още от статията на 24 часа
София привлича инвеститори с четири нови индустриални зони. София ще привлича инвеститори с четири нови индустриални зони. Най-голямата ще е на територията на "Кремиковци", "Нови Искър" и "Връбница". Това е нашата надежда за привличането на стратегически инвеститор в града, обясни кметът на София Йорданка Фандъкова на среща с Германо-Българската индустриално-търговска камара и фондация "Конрад Аденауер". Тази зона е близо до жп линия и летището. В плановете ни е да осигурим връзка с метрото до тази зона, което да е наземно, каза кметът. И обясни, че амбицията е там да има повече условия за здравно обслужване и учебни центрове. Припомни, че се подготвя методика за определяне на такса смет, за да може бизнесът и гражданите да плащат справедливо.
Останалите три по-малки зони ще са в "Младост", "Надежда" и "Овча купел".
От 1 ноември пък общината ще е готова да обявява и провежда всички обществени поръчки в съответствие с изискването на закона по електронен път.
в. "24 часа"
"България форсира нов договор за близо 3 милиарда лева"
Правителството изненадващо форсира втори договор за милиарди в рамките на месец. В сряда "Булгартрансгаз" подписа документите за изграждането на участъка от "Турски поток" през страната ни, който премиерът Борисов кръсти "Балкански поток". България ще плати на саудитски консорциум над 1.1 млрд. евро, или близо 2.2 млрд. лева. По договора има допълнителни плащания и общата стойност става почти 3 млрд. лева. В началото на август бяха платени 2.2 млрд. лв. за американските изтребители F-16.
Договорът бе сключен изненадващо и без държавата да изчака 7-дневния срок за обжалване на решението на Върховния административен съд (ВАС), с което бе потвърден избраният изпълнител - саудитската "Аркад". Подписването бе изненада и за наблюдателите, и за ресорните журналисти, които не бяха поканени да отразят церемонията. На нея присъстваха премиерът Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова, руският министър на промишлеността Денис Мантуров, както и посланикът на Саудитска Арабия Месфер бин Абдулрах.
Очаква се инвестицията в новия газопровод да се изплати за около 20 г. чрез приходите от транзитни такси. По сметки на "Булгартрансгаз" общо приходите за този срок се очаква да са над 7 млрд. лева. Намеренията са те да започнат да се събират още от февруари догодина, както е според подписания с "Газпром" договор за резервиране на капацитет, т.е. за това какво количество газ ще преминава през тръбата.
Вероятността газопроводът да заработи още от януари е малка предвид сложността на проекта и огромния обем от работа. В края на февруари след пазарлък за тарифи и условия в крайна сметка пазарният тест по договаряне на количества до Сърбия завърши с два договора - с "Газпром" и с поделение на швейцарската "Мет" за внос на руски газ от Турция от около 16.85 млрд. куб. м годишно до 2039 г. и износ за Сърбия на около 10.50 млрд. куб. м. "Аркад" предлагат и възможност за разсрочено плащане с лихва от 4.1 % за десет години.
в. "Сега"
"Държавата скоростно избра ПСТ да строи скоростен път към Видин за 300 млн. лв."
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) доказа, че в специални случаи август не е "отпускарски месец". Само в рамките на няколко седмици агенцията успя да прегледа и оцени офертите за голям проект за стотици милиони и да избере подходящ изпълнител. И това на фона на още много големи търгове, по които работи.
През юли АПИ обяви поръчка за половин милиард за разширение на 54 км от шосето между Видин и Ружинци. На 17 септември вече е избрала изпълнител за първата позиция от търга, за отсечка, дълга 30 км. Този път фаворит е обединение с основен участник "ПСТ Груп".
Освен че изпълнителят беше избран необичайно бързо, става ясно, че държавата ще плати много повече, отколкото е прогнозирала за този път. Търговете за пътя между Видин и Ботевград ще се финансират с държавни, а не европейски пари. При тях се прилага нова схема на плащане, при която АПИ ще плати чак когато проектът бъде завършен. Затова и прогнозните стойности не са пределни и всеки кандидат може да предложи и по-висока цена.
От възложитените досега участъци става ясно, че държавата ще плати 110 млн. лв. без ДДС повече, отколкото е прогнозирала първоначално. Дотук са договорени 63 км на обща стойност 682 млн. лв., т.е. по над 10 млн. лв. на километър за немагистрала.
в. "Капитал"
"Квотите увеличиха двойно работещите инвалиди"
Работещите инвалиди са се увеличили два пъти спрямо същия период на миналата година. 12 192-ма са хората с увреждане, регистрирани в бюрата по труда за първите седем месеца на годината в цялата страна, 10 675 от тях са постъпили на работа за същия период, съобщиха за „Монитор" от Агенцията по заетостта. Причината са станалите задължителни промени в Закона за хората с увреждания, които задължават работодатели да наемат лица с трайни увреждания.
Регламентът на член 38 ал. 1 предвижда фирми с персонал от 50 до 99 служители да са задължени да наемат 1 лице с трайни увреждания. Работодатели с брой служители 100 или над 100 са задължени да наемат 2 на сто от състава си. Тези промени в закона, свързани със задължителния квотен принцип, са основният фактор за увеличението на работещите инвалиди, коментира пред „Монитор" Минчо Коралски, директор на Агенцията на хората с увреждания.
Броят на безработните инвалиди тази година само за първите седем месеца е намалял с 4,8% спрямо същия период на миналата година, показва статистиката.
Хората извън пазара на труда, назначени от януари до август тази година, е 10.9% при 5.9% през същия период на 2018 година. Статистиката показва, че мерките дават ефект и съгражданите ни с намалена работоспособност се устройват по-бързо в сравнение със същия период на миналата година благодарение на промените в закона, коментират от Агенцията по заетостта.
Главната инспекция по труда също се включи в прилагането на промените. Служителите й са провели специализирани проверки по Закона за хората с увреждания от началото на август. При всяка проверка на работодатели с 50 и над 50 служители се проверява задължително дали са изпълнили квотите за назначаване на хора с трайни увреждания, заявиха от инспекцията.
До момента са събрани данни за 270 предприятия (от 50 до 99 наети - 130 бр., и със 100 и над 100 наети - 140 бр.). Наетите лица с трайни увреждания в тях са 1005 от общо наети в тези предприятия 49 298 лица, коментираха от ГИТ за „Монитор".
в. "Монитор".
