"Властта още таи надежда за "Фолксваген"
Проблемите около новия завод за автомобили придобива европейски мащаби
Още имаме надежди заводът на "Фолксваген" да бъде в България, заяви пред БНР Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестициите. Повод за неговите думи стана поредното отлагане на решението, което трябваше да вземат шефовете на автомобилния концерн за мястото на новата инвестиция. "Нашата амбиция в голяма степен е не само да предложим възможност за "Фолксваген" да инвестира в България в своето традиционно производство, но и да надгради, и да посрещне предизвикателствата на новите технологии и това, че в голяма степен "Фолксваген" има инвестиционен план за развитие в сферата на електрическите автомобили", каза Стамен Янев.
Дългосрочното отлагане на решението на "Фолксваген" за инвестицията, която все по-упорито се свързва с Турция, едва ли е случайно, твърдят експерти. Според тях то може би означава резерви от страна на компанията заради съществуващия митнически съюз между ЕС и Турция, който задължава страните да съблюдават правилата, валидни за страните членки на еврообщността. Така турските държавни протекции, с които страната се опитва да спечели инвестицията, се оказва под въпрос и могат да породят санкции.
Според Юлиана Николова - директор на "Портал Европа" и експерт - участник в преговорите за България по този вид споразумения, има и чисто прагматични причини, които изискват от ръководството на компанията още размисъл и оглед на възможностите в Източна Европа. Тя смята, че промяната в данъчната политика и общата политическа нестабилност разколебават "Фолксваген" за Турция:
в. "Дума"
"Мая Манолова дава знаци за истерия"
Както "Труд" съобщи миналата седмица, госпожа Мая Манолова започна своята предизборна кампания със серия лъжи по адрес на работата на столичната администрация и досегашния кмет на София.
Вместо да обясни, защо лъже хората и така ли смята да я кара, госпожа Манолова нахвърля нова купчина лъжи, този път срещу вестника.
Което може да означава само, че написаното от нас е вярно и госпожата, пардон, другарката Манолова е изпаднала в лека засега истерия, ругаейки редакцията и плашейки ни със съд и Централна избирателна комисия.
В очевидно истерично състояние другарката Мая си позволява да твърди, че написаното от нас било поръчково и че данните били получени от Столична община, защото имало някаква фраза в първо лице множествено число.
На нашата граматичка ще кажа, че репортерите на вестник "Труд" добросъвестно провериха всичките нейни бомбастични твърдения по документи в различни столични служби и агенции, както изисква занаятът. Изброените нейни лъжи в статията ни бяха разобличени именно от наличието на обективни факти и публични документи, които няма как да бъдат открити в Централната баня.
Те са на разположение именно в структурите на столичната администрация и ако другарката Мая, преди да сипе лъжи, си беше направила труда да се запознае с тях, нямаше да истерясва и да бере срама пред столичани.
Да кажа накрая, че ние в "Труд" уважаваме революционния патос, който струи от кампанията на другарката Манолова. Благодарение на него червената боя в думите и делата й избива все повече.
в. "Труд"
"България далеч от рецесия, ръстът - 3,5% тази година"
Според "Райфайзен рисърч" ръстът на икономиката за тази година ще е 3,5%, а не както сочеха в първоначалната си прогноза 3%. Основна причина за положителното коригиране на очакванията е силният резултат от първото полугодие- 4,2%.
"За второто полугодие очакваме растеж от малко под 3%, движен от вътрешното търсене и подкрепян от експорта, докато вносът ще се възстанови до слаб растеж", мотивират се анализаторите. По отношение на динамиката на компонентите на БВП от страна на търсенето износът през второто тримесечие нарасна с 2,1% спрямо второто тримесечие на 2018 г., а вносът намаля с 4%. Крайното потребление се увеличи с 1%, а бруто капиталообразуването се сви с 4,1%, сочи прогнозата.
Анализаторът на банката Емил Калчев напомня, че през второто тримесечие най- солиден принос за растежа на БВП очаквано има в сектора на услугите - 2,7%, следван от индустрията с 0,7%. Най-слабо е влиянието на селското стопанство - 0,1%.
Ръст от 3,5% прогнозират и анализаторите на УниКредит Булбанк в най-новия си тримесечен доклад.
Очакванията за малко по-висок от прогнозния годишен ръст отразяват комбинацията от по-силен растеж на износа, устойчиво подобряване на условията на пазара на труда и ръстът на заплатите, мотивират се експертите на банката.
За следващата, 2020 година, от "УниКредит" очакват леко забавяне - до 2,9%, което ще се дължи изцяло на външни фактори - по-слабо търсене в еврозоната, търговските войни между САЩ и Китай, както и по-слабият растеж на американската икономика.
"Тези три фактора ще доведат не само до по-слабо търсене на български износ, но и до по-голяма несигурност, която вероятно ще се отрази на ръста на частните инвестиции", прогнозират банковите анализатори.
в. "24 часа"
"Булсатком" с нови собственици - две банки и лондонски фонд"
Българската банка за развитие (ББР), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и лондонският инвестиционен фонд Blantyre Capital влизат като акционери в "Булсатком", обяви днес, 1 октомври, Макс Зиф, главен експерт по преструктурирането и временен изпълнителен директор на компанията, която предлага платена телевизия.
Акционер остава и досегашният собственик Пламен Генчев, докато партньорът му Максим Заяков напуска и ще се занимава само с дружеството "България сат". То беше създадено през 2015 г., когато компанията финансира първия български сателит.
Новите акционери на практика са кредитори на "Булсатком", които ще получат дял в компанията. Никой от тях няма да държи мажоритарния пакет акции, но все още не е ясно как ще бъдат разпределени дяловете. Структурата на компанията се финализира и се очаква да бъде факт в края на октомври, обясни Макс Зиф.
По думите му тв операторът ще запази работните места на 2000-те служители на "Булсатком", тъй като това е било основното условие на ББР и на изпълнителния й директор Стоян Мавродиев, за да отпуснат кредит на компанията.
"Булсатком" е създадена преди повече от 10 години и бързо се превръща в най-големия доставчик у нас на платена телевизия. Заради покупката на сателита обаче постепенно задлъжнява с над 700 млн. лв. Разходите по пренасочване на почти 1 млн. сателитни чинии се оказват доста по-големи от планираните, а очакваното нарастване на абонати не се случва.
В момента компанията има 760 000 абонати и вече е започнала да се разплаща с НАП, като същевременно сключва споразумения с големите доставчици на съдържание. "Булсатком" минава изцяло на стария сателит Hellas, на който беше и преди покупката на "България сат".
След преструктурирането си компанията е договорила да получи 60 млн. свежи пари, с които да бъде стабилизирана. Акционерите в обновеното дружество няма да получават дивиденти в обозримо бъдеще, тъй като всички приходи ще бъдат реинвестирани в компанията, обясни Макс Зиф.
в. "24 часа"
"Всеки ден фалира по една българска компания"
След пет поредни години на спад фалитите в България отново започват да нарастват. Ако през 2017 г. броят на обявените в несъстоятелност от съда компании е бил 311, то през 2018 г. те са вече 360, което означава по един фалит на ден. Това показва традиционното проучване на компанията за управление на риска Coface за състоянието на несъстоятелността в страните от Централна и Източна Европа. Констатацията е в силно противоречие с изказване на министъра на икономиката Емил Караниколов от преди ден. В интервю за "24 часа" той уверено твърди, че напоследък няма затворило предприятие у нас.
С 16% ръст България е втора по увеличение на фалитите сред страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) за 2018 г. Пред нас е единствено Хърватия с цели 42% ръст, дължащ се основно на краха на гиганта в хранителната индустрия и търговията на дребно Agrokor. Още две държави в ЦИЕ отчитат ръст на несъстоятелността - Полша с 10.2% и Сърбия с 5%.
Като основни причини за финансовите затруднения на предприятията в България от Coface посочват високата задлъжнялост в комбинация с увеличените разходи за труд и липсата на работна ръка. "В региона все още се наблюдава сериозно увеличение на заплатите на служителите, което не се отразява от съответния растеж на производителността", коментира Йожен Аническо, ръководител на Coface за България и Румъния. На следващо място причини за проблемите на фирмите са стагнацията на отделни пазари и лошият мениджмънт.
Негативна тенденция на ръст на несъстоятелността у нас се отчита и през тази година. До момента 208 фирми в страната са обявили неплатежоспособност, а 255 са влезли в процедура по фалит. Делът им е нараснал с над 20% в сравнение с миналата година.
в. "Сега"
"Камери следят пътя на боклука"
Камери ще следят в реално време движението на отпадъците у нас. Това предвиждат промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които бяха приети на второ четене в Комисията по околна среда. Основната идея е да се поставят под видеонаблюдение големите и средни горивни инсталации над 20 MW.
Така ще се следи каква суровина се ползва за изгарянето. Въпросът за емисиите, получени от изгаряне, се появи след съмнението, че в някои тецове се гори смет, основно така нареченият RDF (твърд дехидратиран високоенергиен отпадък). Проверките на районните екоинспекции и местните управи регистрираха известни нарушения, но те не бяха съществени. Поставянето на камери пък ще даде възможност да се следи непрекъснато процесът не само на входа на пещите, но и на площадките, където се съхранява суровината за изгаряне.
„Вносители на предложението сме от групата на ГЕРБ, заедно с колегите от ВМРО. То беше прието единодушно", каза за „Монитор" председателят на парламентарната екокомисия Ивелина Василева. Тя уточни, че чрез видеонаблюдението операторите ще бъдат задължени да съхраняват записите в рамките на 6 месеца, за да има възможност за последваща проверка, ако има някакви съмнения за нерегламентирана дейност. „Така хората също ще имат достъп до тази информация и ще бъдат елиминирани практиките на нерегламентирано изгаряне", допълни тя.
Освен в тецове и заводи с горивни инсталации, видеонаблюдение да има и на депата за отпадъци, както и на инсталациите за сепариране, предложи и депутатът от ГЕРБ Младен Шишков. С въвеждането и на тази мярка ще може да се проследи движението на отпадъците от източника до крайната „спирка", независимо дали това е депо, сепарираща инсталация или инсталация за производство на RDF, която засега е само една у нас. Контролът ще е на всяка една от точките и появата на нерегламентирана смет за горене ще може да се засече. Проверките, които в момента се правят, не са особено ефективни, защото дори и да са внезапни, не гарантират, че нарушенията ще бъдат открити, за да се санкционират.
в. "Монитор"
"Бюджетът остава на плюс и през септември"
Държавните разходи към август са с една пета повече в сравнение със същия период на миналата година, основно заради F-16
След като през август държавата изплати американските изтребители F-16, бюджетният излишък се сви с 2 млрд. лв. до малко над 1.1 млрд. лв. През септември превишението на приходите над разходите продължава да се увеличава леко и достига 1.27 млрд. лв. (1.1% от прогнозния БВП), и идва почти изцяло от националния бюджет, показват предварителните оценки на финансовото ведомство. Сумата е под половината от тази, която беше отчетена през същия месец на 2018 г.
Тази година сделката за покупка на изтребителите наложи актуализация на бюджета, с която касовият дефицит беше увеличен от първоначално планираните 600 млн. лв. до 2.4 млрд., или 2.1% от БВП. Логиката на изпълнение на държавните финанси от предходни години показва, че и тази едва ли ще се стигне до дефицит. Това не пречи през последните няколко месеца на годината отново да бъдат разпределени набързо няколкостотин милиона от парите на данъкоплатците без предварителен дебат и одобрение. Например за инвестиции в индустриални зони, каквито заявки се чуха от представители на кабинета.
Към края на август данъчните приходи в българския бюджет достигат 23.26 млрд. лв., което е с 9% над миналогодишното ниво по това време. Успоредно с това има и увеличение по линия на неданъчните постъпления - с 900 млн. лв. до 4.5 млрд. Плюсът идва от т.нар. цена "задължение към обществото", която се начислява за всеки мегаватчас потребена електроенергия и от тази година се отчита като приход в консолидирания бюджет.
С една четвърт нарастват и постъпленията от европейските фондове. Към края на август изплатените средства към държавния бюджет превишават 1.5 млрд. лв., докато по същото време миналата година сумата беше малко над 1.2 млрд. лв. Така общо бюджетните приходи към края на осмия месец на 2019 г. достигат 29.3 млрд. лв., или с 12.8% повече от 2018 г.
в. "Капитал".
