"Тол системата може да не тръгне и на 1 март"
Има риск тол системата, която премиерът Бойко Борисов обяви за "печатница на пари", да не тръгне и догодина. Нейният старт вече беше отложен от 16 август 2019 г. за 1 март 2020 г. Причината е, че все още не се знае какъв ще е обхватът на платените пътища и таксите за тях. А сега се оказва, че и нормативно държавата не си е свършила работата с промени в наредби съгласно изискванията на закона. Не са готови и дигиталните карти за таксуване. Това става ясно от писмен отговор на министъра на регионалното развитие Петя Аврамова до депутатите от БСП Георги Свиленски, Димитър Данчев и Любомир Бонев.
Несъответстващи пътни знаци, Дигиталната карта за таксуване на камионите и автобусите все още не е готова. Причината за това се оказват поставените пътни знаци за начало и край на населеното място. Направена проверка на терен установила, че голяма част от тях се намират на места, които не съответстват на действащия общ или подробен устройствен план, се казва в отговора на министър Аврамова. Тя уверява, че е създадена необходимата организация за определяне точното място на пътните знаци и те да бъдат поставени където трябва. Освен това предстои да се въведат нови пътни знаци, за които ще се изисква плащането на е-винетка или тол такса.
Промените в наредбата за пътните знаци бяха публикувани на 9 септември и тепърва предстоят да бъдат приети. След това ще трябва да се обяви поръчка за изработването им. Към момента регионалното министерство няма яснота колко пари ще са нужни за това, защото не знае обхвата на платените пътища за ТИР-овете. Поради липсата на дигитална карта тестът на тол системата от камионите и автобусите се прави само с маршрутни карти от 16 август. Това крие риск, защото международните превозвачи предпочитат да използват бордови устройства и тракери.
в. "Дума"
"Поредна провокация срещу магистрала „Струма" кроят зелените"
Поредна провокация срещу изграждането на магистрала „Струма" през Кресненското дефиле кроят организациите от коалицията „За да остане природа в България", научи „Труд".
Намеренията на „еколозите" издаде единственият работещ в Института за зелена политика - Петко Ковачев.
Във вторник, 17 септември, Ковачев пише във фейсбук, че „еколозите" получили „добра вест от Брюксел". Разяснява, че това е писмо, от което било ясно, че Еврокомисията няма да позволи АМ „Струма" да мине през Кресненския пролом, но конкретното съдържание на текста все още не е обявено.
Разследване на „Труд" установи, че вероятно става дума за изтичане на вътрешна кореспонденция между дирекциите на ЕК относно подадената от България апликационна форма за еврофинансиране на участъка през дефилето. Източниците на вестника са категорични, че официалните позиции за европейско финансиране се изпращат до българското правителство, а не до неправителствени организации. Така че, информацията, която имат „еколозите", не е официална, нито окончателна.
в. "Труд"
"СЕМ дава БНР на прокуратурата заради Силвия Великова"
Две глоби наложи Съветът за електронни медии на БНР заради спирането на сигнала на "Хоризонт" в петък, 13 септември. Според членовете на СЕМ е нарушена лицензията за подаване на радиосигнал 24 часа в денонощието. Така слушателите са били лишени от правото да бъдат информирани в продължение на 5 часа. Затова БНР ще бъде санкционирано по два члена на Закона за радиото и телевизията, реши съветът на заседанието си вчера.
"Продължителността на часовия отрязък - почти 5 часа, в който слушателската аудитория не е имала достъп до програма "Хоризонт", разпространявана ефирно, създава предпоставки в случай на възникнала необходимост населението да не бъде своевременно уведомено, което пряко рефлектира върху задължението на БНР по чл. 51 от Закона за радиото и телевизията. Независимо от това и с оглед статута на БНР като национален обществен доставчик на радиоуслуги, липсата на предоставяна за разпространение програма нарушава и основен принцип по чл. 10 от ЗРТ - гарантиране правото на информация. Предвид всичко изложено Съветът за електронни медии ще предприеме необходимите действия по реда на надзора, като ангажира административнонаказателната отговорност на Българското национално радио, представлявано от генералния директор Светослав Костов, за нарушение на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията и издадената индивидуална лицензия за радиодейност", се казва в становището на СЕМ. Според юристката на съюза санкциите по единия от членовете са от 1000 до 7000 лв., а по другия - от 3 хил. до 20 хил.
"Потресени сме от разминаването на версиите за спирането на радиото", каза Николай Петров, зам.-председател на редколегията на "Хоризонт", по време на срещата с членовете на Съвета за електронни медии вчера преди обед.
А разминавания има. С писмо от 13 септември съветът е изискал становище от генералния директор на БНР по повод спирането на радиоизлъчването в продължение на 5 часа. В отговор Костов предоставя информация за възникнал технически проблем в оптичната връзка между БНР и предавателите, което наложило спирането на програмата. Членовете на редколегията на БНР обаче са категорични, че още предишния ден е било ясно, че такова спиране предстои.
в. "24 часа"
"Още държавни агенции освен НАП за без защита срещу източване на данни"
Не само НАП, много и от останалите държавни администрации могат да бъдат "пробити" и от тях да се източат данни. Основният проблем е, че информационните им системи са надграждани неправилно през последните 20 години, при това от различни изпълнители. Така се създават пропуски и уязвимости за хакерски атаки.
Това обясни в четвъртък шефът на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Атанас Темелков пред временната анкетна комисия в парламента, сформирана да разследва хакерската атака срещу НАП преди два месеца. Тогава изтекоха лични данни на над 5 милиона българи.
Агенцията е проверявала сигурността на мрежовите и информационните системи на НАП през декември миналата година, но проверката е била само по документи и интервюта със служители, стана ясно от изслушването на ръководството на агенцията. Тогава са били дадени предписания за повишаване на нивото на защита, но впоследствие агенцията не е инспектирала дали те са изпълнени.
Темелков не посочи какви точно нередности са открити при проверката през декември миналата година, но обясни, че повторна проверка не е правена, тъй като междувременно е влязла в сила нова наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност. На администрациите е даден срок от 4 месеца да изпълнят изискванията на новата наредба, а той изтичал през октомври тази година.
Защо НАП е проверена само по документи и защо не са правени тестове доколко са защитени системите й, попита депутатът от БСП Румен Гечев. Шефът на ДАЕУ обясни, че неговата агенция няма такава отговорност и ангажимент, тъй като не притежава администраторски права за тестване на системите. "Проверката се прави от служителите на самата агенция или от т.нар. тестери, които са специализирани в тази дейност", обясни Атанас Темелков.
в. "Сега"
"Чуждите инвестиции превишават 1 млрд. лв. към юли"
Нетните постъпления от чужди инвеститори в България от началото на годината достигат 532.7 млн. евро към юли, като основно средствата влизат в страната под формата на дългови инструменти - заеми, които компаниите майки в чужбина предоставят на българските дружества. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които обаче ще претърпят редица ревизии през следващите две години.
Големи промени назад
В тази връзка ревизия е отчасти причината сумата на чуждите капиталовложения тази година да изглежда значително по-голяма спрямо миналогодишната. Централната банка е ревизирала данни за чуждите инвестиции от 2015 г. насам, в резултат на което инвестициите през 2018 г. са преизчислени надолу от 1.7 млрд. евро до едва 537 млн. евро. За периода януари - юли 2018 г. числата са ревизирани надолу от 412 млн. евро до 170 млн. евро. Значителна промяна има и по отношение на преките инвестиции през 2017 г. - ако последните числа показваха 2.3 млрд. евро за годината, сега сумата е 1.6 млрд. евро.
Положението сега
През първите седем месеца на тази година нетните чужди инвестиции превишават 1 млрд. лв. Притокът идва основно от първото и второто тримесечие, докато през юли капиталовложенията са едва 8 млн. евро според предварителните оценки на централната банка.
Големият фактор за плюса е притокът на дългови инструменти - общо 938.4 млн. евро от началото на годината, като големите източници са фирми от Холандия (134 млн. евро), Германия (170 млн. евро), Великобритания (98.8 млн. евро) и Ирландия (97 млн. евро).
От друга страна, сметката на дяловия капитал, който се асоциира с дългосрочни инвестиционни намерения, остава отрицателна. Причината е продължаващият ефект от изплащането на парите за покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското поделение на унгарската OTP. Ако се извадят средствата за сделката от сметката, между февруари и юли нетните постъпления от чужди инвеститори под формата на дялов капитал достигат 133.7 млн. евро.
в. "Капитал"
"1 от 10 работещи с втори здравен пакет"
1 от 10 работещи със здравна застраховка, сочат данни на Изпълнителната агенция „Медицински надзор", предоставени на „Монитор".
Около 312 хил. са българите, имащи такава полица, а работещите по информация на статистиката са над 3,1 млн. души. Спрямо общия брой на осигурените 6,2 млн. български граждани делът пада наполовина.
Голямата част от застрахованите лица - 301 259, са по групови договори, сключени от фирмите, където работят хората. По индивидуални договори за доброволно здравно застраховане полици притежават едва 9104 души, по данни към края на миналата година.
Ирина Пейчева, експерт по този вид застраховки в „Дженерали", обясни, че популярността на този вид полици непрекъснато се увеличава в България. По думите й нарастването е с много по-бързи темпове, отколкото нарастването в другите сегменти на застрахователния пазар. Тя допълни, че клауза за лечение може да се сключи и към застраховките „Злополука" и другите видове полици. „Все повече хора предпочитат да сключват застраховка, чрез която да покрият евентуални разходи при болест. За последните осем години те се интересуват все повече и повече, включително и за груповите семейни застраховки за здраве. Преди години подобни застраховки правеха на служителите си само големите предприятия, сега вече се включват и по-малките", поясни тя и добави, че има и полици със спестовен характер.
Статистиката от сайта на Комисията за финансов надзор (КФН) сочи, че към края на миналата година броят на полиците със спестовен елемент е бил 26 879, а за първите две тримесечия на 2019-та са сключени нови - над 18 300. 26 155 са били застрахованите лица по застраховка „Живот", свързана с инвестиционен фонд. Застрахователната им стойност е за огромната сума от над 202,1 млн. лв., а броят на действащите договори е 28 133. Застрахованите лица с полици „Живот", имащи спестовен характер, като например за пенсия или рента, са вече 50 000, а договорите за покритието са 11 852. Това показва, че също голяма част от полиците са сключени от работодателите, където въпросните лица са заети. По въпросните полици за полугодието са били предявени само 23 претенции и по тях са изплатени почти 188 бона.
в. "Монитор".
