"Гурбетчиите пращат по 3,4 млн. евро на ден"
Банките са увеличили печалбата си с близо 15% за година
Близо 731 млн. евро са изпратените у нас пари от емигранти до края на юли, отчита статистиката на БНБ. За същия период на 2018 г. сумата е била с 13 млн. евро по-малко. До седмия месец на 2019 г. най-много постъпления са получени през май, когато сумата възлиза на близо 120 млн. евро, а най-малко са преводите през януари - 88,3 млн. евро. Само за юли изпратената сума към България е 106 млн. евро - с 2 млн. повече в сравнение със същия месец на 2018 г. Средно на ден българите, работещи в чужбина, са изпращали по 3,4 млн. евро.
През 2018 г. общата сума от емигрантите, получена в България, е 1,174 млрд. евро, като най-много пари са дошли от сънародниците ни в Германия - почти 240 млн. евро, следвани от САЩ с 219 млн. и Испания - 141 млн. евро. За тази година класацията се запазва, като топ 5 на държавите, от които идват най-много пари, се допълва от Великобритания и Италия. Според данни на БНБ преводите от емигрантите у нас отиват в потреблението, здравеопазването и покриването на текущи разходи
Печалбата на банковата система за първите шест месеца на годината възлезе на 918 млн. лв., с 14.6 на сто (117 млн. лв.) повече спрямо отчетената към 30 юни 2018 г. Показателят за възвращаемост на активите (ROA) бе 1.69 процента, а на възвращаемостта на собствения капитал (ROE) - 12.98 процента. Това пише в тримесечното издание на БНБ "Банките в България", публикувано на интернет страницата на Централната банка.
Активите на банковата система са достигнали 108.6 млрд. лв. в края на юни, като се увеличават с 0.3 на сто (332 млн. лв.) през второто тримесечие на годината. Делът в активите на петте най-големи банки в края на юни е бил 59.9 процента. В общите активи на банковата система към края на юни делът на дъщерните банки от ЕС е бил 72.2 на сто, а на клонове от ЕС - 2.9 на сто. Пазарният дял на банките с местен акционерен капитал се е запазил (21.5 на сто). Делът на клоновете на банки извън ЕС (0.1 на сто) също не се променя, а този на банките извън ЕС е бил 3.2 на сто.
През второто тримесечие на 2019 г. депозитите в банковата система са нараснали с 316 млн. лв. (0.3 на сто) и са достигнали 91.8 млрд. лв. в края на юни. През периода април - юни са намалели депозитите на сектори "Държавно управление" (със 132 млн. лв., 4.8 на сто), "Кредитни институции" (с 241 млн. лв., 4.3 на сто) и "Нефинансови предприятия" (със 107 млн. лв., 0.4 на сто). Увеличили са се привлечените средства от други финансови предприятия (със 152 млн. лв., 4.3 на сто ) и от домакинствата (с 644 млн. лв., 1.2 на сто).
Според Калин Христов догодина са планирани нови емисии от 20, 10 и 5 лева. Засега не се обсъжда пускане на банкнота с номинал 200 лв. защото броят на електронните плащания расте за сметка на тези в брой, добави Христов. И допълни, че монетите от 1 и 2 ст. няма да се изваждат от оборот. Според Христов издаването на нови банкноти не означава, че влизането ни в еврозоната ще се забави, а се прави за гарантиране на тяхната защита.
в. "Дума"
"545 милиона лева взеха банките от такси"
Доходът на банките от такси и комисионни нарасна с 5,2% и достигна 545 млн. лв. през първата половина на годината, сочат данните на БНБ. Ниските лихви също имат положителна роля за печалбите на банките. Към края на юни нетният лихвен доход на трезорите е 1,4 млрд. лв., което е ръст с 33 млн. лв. (2,4%) на годишна база.
Продължителното задържане на лихвите на ниски равнища ограничава нарастването на приходите от лихви, но оказва и положителни ефекти върху доходността на кредитните институции, посочват от БНБ. Ниските лихви дават възможностите на банките да привличат финансови ресурси на ниска цена, а наред с това създават условия за повишено търсене на кредити и подпомагат коректното обслужването на съществуващите задължения. Наред със сериозния ръст на приходите банките са свили административните си разходи, където влизат и парите за заплати, с 0,8%. В резултат към края на юни печалбата на банките достига рекордните 918 млн. лв. През следващите месеци трезорите също имат добри резултати като към края на август печалбата им е 1,2 млрд. лв., което е ръст с 11,4% на годишна база.
Отпуснатите от банките кредити към края на юни са в размер на 63,1 млрд. лв., като през второто тримесечие се увеличиха с 1,4 млрд. лв. (2,2%). Най-голям ръст в абсолютен размер имаха заемите за домакинства (с 568 млн. лв.) и за нефинансови предприятия (с 496 млн. лв.). Като най-висок растеж има при жилищните и потребителските кредити.
От април до юни продължи тенденцията към намаляване на лошите заеми. Бяха извършени отписвания на вземания и продължиха продажбите на кредити, посочват от БНБ. За тримесечието лошите заеми намаляха с 233 млн. лв. (3,5%) и достигнаха 6,5 млрд. лв. В края на юни делът на необслужваните кредити се сви до 7,2% от всички заеми, при 7,4% в края на март. От БНБ обаче предупреждават, че по принцип има риск за повишение на лихвите при евентуални неблагоприятни икономически и пазарни условия дори при запазване на настоящите ниски нива на лихвите на Европейската централна банка, защото е възможно да се повишат рисковите премии, които са включени в лихвите по кредитите.
в. "Труд"
"Борисов: Готови са първите 11 км от "Балкански поток"
Първи кадри от строителните дейности по изграждането на газопровода "Балкански поток" публикува във фейсбук профила си премиерът Бойко Борисов.
Клиповете са от откритата строителна площадка в района на Кнежа, Оряхово и Искър, написа той. Трасето на преносния газопровод ще премине през землищата на 11 области - Варна, Шумен, Разград, Търговище, Русе, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана, Видин.
През месец април 2019 г. "Булгартрансгаз" определи за изпълнител на обществената поръчка консорциум "Аркад", с който сключи договор на 18 септември. Общата стойност на подписания договор при срок за изпълнение на дейностите до 615 календарни дни е 1,1 млрд. евро без ДДС.
В понеделник премиерът Борисов ще присъства на въвеждането в експлоатация на първия етап от проекта "Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница". Той включва въпросните 11 км газопровод и газоизмервателна станция, разположена непосредствено до компресорна станция "Странджа". Това са и първите километри от проекта "Балкански поток" в България, посочва премиерът.
За строителството на газоизмервателната станция "Странджа" "Булгартрансгаз" е инвестирал 27,7 млн. лв., а за газопровода до нея от турската граница - 47,9 млн. лв.
в. "24 часа"
"Хазната е дала едва 1.24 млн. лв. данъчни отстъпки на родителите"
Данъчни облекчения за отглеждане на деца в размер на 1 239 493 лв. са ползвали семействата през 2018 г., показва доклад на финансовото министерство. Сумата е пренебрежимо малка и представлява 0.03% от всички приходи от подоходни данъци. По закон за първо дете отстъпката е 200 лв., за две - 400 лв., а 600 лв. - за три и повече деца. Това са суми, които се приспадат от годишния доход на един от двамата родители.
Всяко правителство идва с обещание да въведе семейно подоходно облагане като мярка за насърчаване на раждаемостта. България обаче остава с най-скромни данъчни отстъпки за семействата в ЕС. Финансовото министерство се оправдава, че за сметка на това имаме ниска ставка на облагане на доходите -10%.
Млади семейства, закупили жилище с ипотечен заем, са получили отстъпка от данъците през миналата година в размер на 1.07 млн. лв. Облекчението на практика покрива платените по кредита лихви. При срива на лихвите през последните две-три години младите семейства едва ли са спестили кой знае колко. Освен това подобна преференция могат да ползват само ако ипотекираното жилище е единствено. В доклада на финансовото министерство не се посочва колко семейства са се възползвали от този данъчен реверанс.
Още по-скромни са облекченията за дарения - с тях гражданите са спестили през 2018 г. 306 290 лв. от подоходните си данъци. Отстъпката в най-масовия случай е 5%, но когато дарението е за култура, отбивът от данъчната основа е 15%, а ако е за Фонда за лечение на деца - 50%.
в. "Сега"
"Месец преди зимата кубик дърва скача над стотарка"
Около месец преди зимата кубик от най-масовото гориво за отопление през зимата - дървата, се продава по 100 лв., а на места се продава и за 110 лв., показа проверка на „Монитор". Интересното е, че дори в студения януари на 2017-та цената бе около стотарката. Сега явно търговците надуват цените, за да спечелят от , закъснели да се запасят с цепениците още през лятото.
„Затова сега се купуват не повече от 2-3 и максимум до 5 кубика и предпочитат нарязани и нацепени дърва", каза продавач в един от складовете край столицата. Искаме ли на прага на зимата да се снабдим с десетина лева на кубик по-евтини дърва, ще трябва да отидем в селищата, отдалечени на поне трийсетина километра от столицата. С транспорта до София, който със самосвал струва поне 50-60 лв., цената им обаче скача допълнително с още 6 лв. на куб. м. За да сме на сметка трябва да купим цял камион от 10 кубика. Запознати съветват в такъв случай да внимаваме да не ни прецакат, защото често в уж пълната каросерия се слага най-малкото кубик по-малко. За това е хубаво да отидем на място и да наглеждаме товаренето.
Някои търговци предлагат отстъпки за количества на 20 или 25 кубика. Уловката обаче е, че за по-ниската дървата са с дължина от по един метър и с нарязването и нацепването цената пак става към 110 лв. на кубик.
Търговец от склад на един от булевардите, водещи към Околовръстното на столицата, констатира тази есен двойно по-малко търсене на дърва за огрев в сравнение с миналата. Имало обаче клиенти, които имали сухи дърва от миналата година и сега си купували други, които да съхнат в следващите 12 месеца по навеса в двора им. Според него хората са наплашени от евентуални санкции за замърсяване на въздуха и минават на много по-скъпите пелети или си слагат климатици. По думите му дървата за огрев не замърсяват повече от колите или от неизмитите с месеци улици.
в. "Монитор"
