"Средно по 419 лв. ще похарчат купувачите на Черния петък"
Българите, които ще пазаруват по време на предстоящия Черен петък, са склонни да похарчат средно по 419 лв. по време на намаленията, показва проучване на платформата "Блек фрайдей глобал". На 29 ноември се очакват значителни отстъпки в търговските центрове и в интернет, като в България те често започват още в четвъртък и продължават до края на календарната седмица или на месеца.
Според резултатите от проучването 60% от анкетираните знаят за съществуването на Черен петък в нашата страна. Участие в разпродажбите ще вземат 43% от българите, като това е с 11% повече от миналата година. По данни на "Блек фрайдей глобал" за 2018 г. в България е регистриран ръст на продажбите от 612% по време на Черния петък в сравнение с обикновените дни.
34% от българите посочват, че вече са взели решение за покупка и знаят какво ще купят. Известно е също, че на един участник в разпродажбите се падат средно 3,7 закупени стоки.
Статистиката от последните години показва, че в България в първата петица влизат дрехи, обувки, електроника, козметика и парфюмерия, битова техника. 42% от купувачите ще търсят изгодни предложения само във физическите магазини, а 28% ще предпочетат пазаруването онлайн. 30% от купувачите няма да се задоволят само с един канал за продажби, а ще се опитат да се възползват от отстъпки както онлайн, така и офлайн. Тези, които смятат да използват и двата начина за покупка, са готови да похарчат по 419 лева, или приблизително 242 щатски долара. Трябва да се отбележи, че броят на тези купувачи в сравнение с миналата година е нараснал почти 3 пъти.
Данните от предните години сочат, че в България средната отстъпка в деня на разпродажбите е 51%. Тези цифри съвпадат с очаквания от българите размер на отстъпките през този ден - 49%. Това, предвид прогнозираните разходи на българите по време на Черния петък 2018, би могло да донесе икономия от 427 лв.
в. "Дума"
"Подуправителят на БНБ Калин Христов: Ниските лихви променят поведението на младите"
Отрицателните лихви на Европейската централна банка водят до различно поведение в зависимост от това, на кой етап от жизнения цикъл се намира човек, каза подуправителят на БНБ Калин Христов. Отрицателните лихви променят икономическата култура на младите, като ги лишават от стимула да спестяват, а ги насърчава да поемат дълг. Хората в напреднала възраст възприемат отрицателните лихви като заплаха за възможността след пенсиониране да запазят днешното ниво на потребление. Следователно отрицателните лихви принуждават тези домакинства да натрупват повече спестявания, за да разполагат със средства след време, обясни Христов. Затова ниските лихви не водят до ръст на потреблението, каквото цели ЕЦБ.
Когато лихвите намаляват, се очаква фирмите да вземат повече заеми и да инвестират повече. Но когато процентите станат отрицателни, бизнесът започва да ги третира като сигнал за бъдеща несигурност, каза Христов. Ако бизнесът преценява рационално, той взема под внимание и застаряването на населението и разбира, че то в бъдеще няма да поддържа днешното потребление. Това понижава потенциала за възвращаемост от инвестициите. "Силно отрицателните лихви имат въздържащ ефект върху инвестициите", заяви Калин Христов. По-високите лихви елиминират неефективните начинания, докато средата на много ниски лихви позволява съществуването на задлъжнели и нископроизводителни компании - т.нар. зомби компании, допълни той.
Отрицателните лихви имат характеристика на данък върху спестяванията. Този данък обаче е наложен от централните банки, които не са избирани пряко от хората, каза Калин Христов. "Така се нарушава основен принцип в демокрацията - не трябва да има данъчно облагане без съответното политическо представителство", допълни подуправителят на БНБ.
в. "Труд"
"Вдигат осигуровките на свободните професии"
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се увеличава от 560 лв. на 610 лева, предвижда бюджетът на държавното обществено осигуряване, приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Увеличава се и минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители - от 400 лева на 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени остава 3000 лева.
За 2020 година не са договорени минимални осигурителни доходи. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто, средното увеличение на минималния осигурителен доход през 2020 година е около 5,4 на сто.
в. "Труд"
"България - европейски шампион по ниска контрабанда на цигари"
До 3,4% се свива делът на контрабандните цигари през второто тримесечие на годината. Това е спад с 0,4 на сто спрямо предишните три месеца и с 1,3% на годишна база, а България е с най-ниския дял в ЕС. Това показва проучването на производителите от "Инициатива срещу незаконна търговия с цигари", което беше представено в сряда.
Премиерът Бойко Борисов остана доволен от резултатите и добави, че Агенция "Митници" и МВР са задържали допълнително още над 62 тона нарязан тютюн.
"Макар че имаме 20% спад на туризма тази година, приходите от облагане на алкохол са нараснали с 10 на сто. Резултатите са благодарение на 24-часовия мониторинг на дестилационните колони. В момента подобна система се въвежда и за горивата", напомни министър-председателят. И допълни, че толсистемата върши прекрасна работа.
"Пред всички рафинерии сме наредили колите на тола и те снимат. И приходите от горивата отидоха веднага в бюджета. И днес сме дали 30 млн. повече за театрите и културата", изтъкна Борисов. Тези 30 млн. лв. се получавали само от намалението с 1% за година на контрабандните цигари.
в. "24 часа"
"НАП смята да отпише 20 млрд. лв. данъци като несъбираеми"
НАП смята да отпише 85% от несъбраните към 2017 г. данъци. Общо те са 29.780 млрд. лева, а частта, която ще бъде отписана, е около 20 млрд. лева. Това стана ясно от одита на Сметната палата на дейността на НАП по събирането на данъци, осигуровки и всички останали държавни вземания в периода 2013-2016 г. Размерът на несъбраните данъци е малко над половината бюджет на държавата.
Под обществен натиск Сметната палата възстанови важни данни от одита си, който бе публикуван преди около месец, а няколко дни по-късно Сметната палата изненадващо изтри голяма част от съпътстващите таблици с информация за просрочените публични вземания и извършените мерки по тяхното събиране. Тогава обяснението бе, че заличаването се наложило, тъй като има данъчна тайна.
Възстановени са всички данни, за които проверката показа, че не са данъчно-осигурителна информация или лични данни, обясни пред "Медиапул" председателят на Сметната палата Цветан Цветков.
Както писа в. "Сега", от съпътстващите одита приложения става ясно, че НАП е отписала като несъбираеми над 10 млрд. лв. публични вземания до 2016-а. Причина за впечатляващата сума опростени задължения към хазната е законова промяна в началото на 2016 г., която позволи служебно отписване на всички държавни вземания с изтекъл 10-годишен давностен срок.
Особено обезпокоително в заличените и вече възстановени в одита на Сметната палата данни е, че към началото на 2017 г. НАП има да събира колосална сума просрочени данъци и вноски - 29.780 млрд. лева. Още по-тревожно е, че 53% от тях са класифицирани като трудносъбираеми, а 32% - като несъбираеми. Това са задължения основно на фирми фантоми, на дружества с прекратена регистрация, регистрирани на името на клошари, покойници, социални слаби и т.н. Огромната сума включва вземания, установени с ревизионни актове, свързани най-вече с измами по ДДС.
в. "Сега"
"843 проверки за дискриминация само за 9 месеца"
843 са образуваните преписки в Комисията за защита от дискриминация от началото на годината до момента, като за цялата 2018 г. са били 721 преписките за различни дискриминационни сигнали. Това съобщиха за „Монитор" от КЗД.
Постановените решения до октомври 2019-а са 521, а за цялата 2018 г. те са били 511. Самосезиранията за 2019 г. са също рекордни за институцията от нейното създаване досега - 600 на брой, коментират експерти от комисията. Според тях тази година се очертава рекордна и от гледна точка на постъпилите жалби и издадени решения за различен вид дискриминация.
Разнообразни са оплакванията до КЗД през годините, най-често са от различни сфери на обществения живот. Налице са такива за нееднакво отношение в здравеопазването, за дискриминация в областта на образованието, често има сигнали и за ограничаване на достъпа на хората до определени стоки и услуги, както и за недостъпни архитектурна среда и градски транспорт за хората с увреждания, коментират от комисията. Постъпват оплаквания за дискриминационна практика на държавни органи, която засяга откази за отпускане на социална помощ, а чести са и жалбите за прием на първокласници според експертите. Налице са още и оплаквания за дискриминация при предоставяне на услуги, касаещи финансово кредитиране и застраховане на хора с увреждания, разказват още от комисията. Според тях немалък брой оплаквания са за множествена дискриминация - тогава, когато се твърди, че неравното третиране е извършено по няколко защитени признака.
Признакът, който преобладава в образуваните преписки тази година, е увреждане, от КЗД разказват, че доскоро признакът „лично положение" е бил водещ, но все пак увреждането в различните му форми е най-често дискриминирано от обществото в момента.
в. "Монитор"
"Магистрала "Струма" остава без еврофинансиране засега"
Според ЕК в изпратената от България апликационна форма има грешки, а трасето, за което искаме средства, няма екооценка
Проектът за строителството на магистрала "Струма" през защитените зони в изпратения вид е в нарушение на европейски директиви, а графикът и сумата, написани в документите, които България е изпратила до ЕС, са необмислени или сгрешени. Това накратко е отговорът на Европейската комисия (ЕК) по изпратената преди два месеца апликационната форма за финансирането на участъка от магистралата през Кресненското дефиле.
От официалното писмо на ЕК до българските власти става ясно още, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел. Това на практика означава, че проектът няма как да бъде финансиран с каквито и да е европейски средства, а ако бъде изпълнен така, дори има риск от наказателна процедура по Директивата за местообитанията.
в. "Капитал".
